Декър чуваше единствено дишането на непознатия — бавно и отмерено, без следа от паника или загуба на контрол. Това го успокои. Лошото бе, че този мъж имаше неприятен дъх. Съчетанието от кафе, цигари и чесън нахлу в ноздрите му и едва не го задави.
Той сведе поглед и видя голяма, много голяма длан, стиснала ножа.
Мъжът каза:
— Ти прецака всичко.
Говореше спокойно и тихо, но въпреки това гласът му звучеше заплашително.
Декър се замисли върху това доста откровено начало на разговора. Зачуди се дали следващата стъпка на непознатия няма да бъде да пререже гърлото му.
— Не съм искал — отвърна Декър.
— Не се прави на по-глупав, отколкото си. Знам, че си ченге. И знам, че си умен. Затова зарежи всичко. Прибери се у дома. Остави нещата такива, каквито са.
— Ами Мелвин?
Ножът се притисна по-силно към шията му. Толкова силно, че го поряза. Нещо се плъзна по врата му. Капка кръв. Но само една. Югуларната му вена си оставаше непокътната.
— Какво за Мелвин? — попита мъжът.
— Той остана без нищо.
Ножът се притисна още по-силно и Декър почувства бодване. По врата му се плъзна нова капка и попи в тениската му.
— Той получи свободата си. Това е достатъчно.
— След двайсет години?
— Трябва да бъде благодарен.
— Не казвам, че не е — отвърна с равен глас Декър, макар острието да се заби дълбоко в кожата му. Вената му се намираше непосредствено под точката на натиск. Този тип знаеше какво прави, вероятно го бе правил и преди. Не че това бе успокояващо.
— Казвам само, че Мелвин се чувства уязвим.
— Кажи му да не се притеснява. Пазя му гърба.
— Заради майка му ли?
Ножът отслаби натиска си едва доловимо.
— Какво разбираш ти? — изръмжа мъжът.
— Наистина знам малко. Много повече е това, което не знам. Но съм сигурен, че Лусинда е обичала сина си. А ти си обичал нея. Накарала те е да й обещаеш. Нали?
Острието се притисна по-силно към вената му.
— Правиш си лоша услуга.
— Само се опитвам да помогна на Мелвин.
— Казах, че му пазя гърба.
— От картела ли?
Мъжът изсумтя.
— Значи не от картела — заключи Декър.
Онзи продължи да мълчи.
— Защо избра Монтгомъри, за да извадиш Мелвин от затвора? Каква е връзката?
— Няма да обсъждам това с теб.
— Значи не си отвлякъл Девънпорт, така ли? — попита Декър.
Мъжът не отговори веднага.
— Кого?
— Тя беше с нас. Някой я отвлече.
Острието се вдигна бавно от врата му.
— Кога?
Гласът не прозвуча заплашително, а по-скоро предпазливо.
— Преди няколко дни. Трябва да е познавала похитителите си. Отвлекли са я от стаята й и са инсценирали съпротива. Но това е само постановка. Девънпорт е познавала поне човека, който е почукал на вратата й. А това стеснява възможностите.
— Защо са я отвлекли?
— Нямам представа. Предполагах, че ще я използват, за да ни окажат натиск. Или за да я разменят за Мелвин може би, но за момента никой не е правил опити да се свърже с нас.
— Може да са търсели информация.
— Възможно е. Възможно е дори вече да са я получили от нея. Но съм сигурен, че целта им е Мелвин.
— Защо?
— Заради съдържанието на сейфа. Смятат, че е у него.
— Откъде разбра тези неща?
— Аз съм детектив. Това ми е работата.
— Леви не знае нищо.
Декър не разпозна името, но реши, че моментът не е подходящ за изясняване на този въпрос.
— Знам, но те не го знаят. Очакват да ги отведе до съдържанието на сейфа.
— По дяволите! — каза мъжът по-скоро на себе си, отколкото на Декър. — Не го очаквах… след толкова време.
— Разбирам. Но това все пак се случи и представлява проблем — отвърна Декър. — Трябваше да предвидиш тази възможност. Измъкна го от затвора и сега трябва да се справиш с последствията. Не са се вързали на историята, която Монтгомъри поднесе на полицаите. Знаят и още нещо: че си жив… Рой. — Очакваше острието да се върне върху югуларната му вена. После добави: — Макар това да не е истинското ти име.
— Предупредих те да не ровиш повече в тази история.
— Ясно. Просто ти казвам това, което знам. Лусинда е мъртва, а ти си жив. Натопил си собствения си син.
— Не, не съм.
— Какво се случи тогава?
— Не съм длъжен да ти казвам каквото и да било.
— Така е. Ножът е у теб. Казвам само, че те са там някъде, навън, и дебнат Мелвин. Затова не съм сигурен, че ще успееш да го предпазиш.
— Ти работиш в проклетото ФБР, какво можете да направите вие?
— Правим каквото можем. Не знам обаче дали ще е достатъчно предвид обстоятелството, че не ни е ясно с кого си имаме работа. Може би ти ще ми помогнеш в това отношение, а?