— Значи каза, че го е направил, за да ме защити? — попита Марс. — И ме е измъкнал, защото майка ми го е накарала да й обещае?
— Предположението беше мое, но той не го отрече. Едно нещо ме озадачи. Каза, че не те е натопил. На практика обаче се е получило точно обратното.
Марс кимна.
— Майка ми е знаела, че той ще инсценира смъртта си и ще натопи мен. Затова е използвала думата, значеща опосум, както ти сам каза.
Декър и Джеймисън го погледнаха разтревожено.
— Вероятно е решила, че в затвора ще бъде по-безопасно за теб, Мелвин — предположи Джеймисън.
— Да бе, толкова безопасно, че едва не умрях!
— Имала е рак на мозъка в последен стадий, едва ли е разсъждавала съвсем ясно. Очевидно е, че планът не й е допадал. Затова са спорили двамата с баща ти.
— Но въпреки това той го е осъществил и ме е прецакал. А тя не го е разубедила.
Настъпи продължително мълчание.
— Можем да спорим до безкрайност, Мелвин, но не знаем какви мисли са се въртели в главите им — рече най-сетне Декър. — Това няма да промени нищо.
— Знам.
— Но въпреки това боли — заключи Декър.
— Прав си, боли.
Джеймисън го погледна и реши да смени темата:
— Вече не смяташ, че зад всичко това стои наркокартел, нали?
— Рой изсумтя, защото реши, че вървя по грешен път, като споменавам картела. Когато смених насоката на разговора, той замълча.
— А какво каза за Девънпорт? — попита Джеймисън с разтреперан глас.
— За жалост, не звучеше оптимистично настроен.
— Но ти е казал, че ми пази гърба? — попита Марс.
Декър го погледна. Изражението на Марс бе толкова умолително, че сърцето му се сви.
— Точно това бяха думите му. Ще направи всичко по силите си, за да те защити.
— Заради майка ми.
— Не мисля, че причината е само в обещанието, което й е дал. Каза, че си бил прецакан. Предполагам, че изпитва някакви угризения.
— Не вярвам — отвърна бавно Марс. — Не съм сигурен дали е способен на каквито и да било чувства.
— Не си виновен за това, което баща ти чувства или не чувства към теб, Мелвин — заяви категорично Джеймисън. — Проблемът е негов, а не твой.
— Рой умее да борави с нож — каза Декър. — И макар да е прехвърлил седемдесет, изглежда в отлична форма. Не съм лесен противник, но той се справи с мен.
— Винаги е бил як като бик — отвърна разсеяно Марс.
— Между баща ти и Монтгомъри има някаква стара връзка — продължи Декър. — Той сам си призна. Открием ли каква е точно, ще разберем кой стои зад всичко това.
— Може би трябва да послушаме съвета на Рой и да отведем Мелвин колкото се може по-далече от тук — каза Джеймисън.
— Никъде няма да ходя! — възрази Марс.
— Съгласен съм — каза Декър. — Не мисля, че има значение къде ще отиде Мелвин. Ясно е, че Рой също смята, че хората, от които се крие, искат съдържанието на сейфа.
— И нямаш представа какво е то? — попита Джеймисън.
— Очевидно е нещо важно.
— Кой обаче е замесен, след като не става въпрос за картел? — попита Марс. — В какво може да се е забъркал баща ми преди толкова много години?
— Той е опасен човек, Мелвин — каза Декър. — Това може да е показателно за случилото се някога. Рой убива хора.
— Какво, да не би да смяташ, че е бил наемен убиец?
— Няма как да знам. Казвам само, че не бих се изненадал, ако се окаже, че някой го е ползвал в подобна роля.
Марс стана от стола, отиде до прозореца и погледна навън. Лицето му изразяваше объркване и отчаяние.
Джеймисън прошепна на Декър:
— Никак не му е лесно. Не мога да си представя какво е да си на неговото място.
— Аз мога — отвърна Декър. — Единственият начин да го измъкнем от тази бъркотия е да разплетем историята докрай. В противен случай ще се озърта уплашено до края на живота си.
— Наистина ли смяташ, че можем да я разплетем?
— Да. Ако не ни убият преди това.
52
— Помолих местната полиция да постави денонощна охрана на входа на мотела, Еймъс — каза Богарт. — Трябваше да го направя веднага след отвличането на Девънпорт — добави извинително той. — Поставих хора пред стаите на Мелвин и Джеймисън, но не и пред твоята. Не очаквах някой да избере за мишена тъкмо теб.
Двамата с Декър вървяха по коридора на болницата.
— Всичко е наред — каза Декър. — Вече съм добре.
— Наистина ли беше Рой Марс?
Декър кимна.
— Мисля, че няма да сгрешим, ако приемем това за факт. Макар че много бих искал да разбера истинското му име.
— Това се отнася за всички ни.
Напуснаха болницата, качиха се в колата на Богарт и потеглиха.