— Нямаш предвид стария ми дом, нали? — попита Марс.
— Защо не?
— Прекалено очевидно е.
— След като е толкова очевидно, защо никой не го е проверил? — възрази Декър.
— Но ти беше там — изтъкна Джеймисън. — А по-късно отидохме заедно с теб и Мелвин.
— Никой не я наблюдава непрекъснато — каза Декър. — Никой не я наблюдава и в момента. Какво ще направи Рой, ако иска да скрие съдържанието на сейфа?
— Смяташ, че може да е някъде там? — попита Оливър.
— Няма гаранции, но си заслужава да проверим. — Декър погледна Марс и добави: — Сещаш ли се за някое място у вас, от което може да се получи добро скривалище?
Оливър извади телефона от джоба си и погледна дисплея.
— Свързано е с иска на Мелвин — каза тя, написа отговор и се усмихна на Марс. — Нещата вървят добре. Имам приятелка в щатското правителство. Току-що ме уведоми, че Министерството на правосъдието е получило иска ни за обезщетение и отделът, който отговаря за затворите, е изпаднал в луда паника. Служителите не знаят какво да правят, щурат се като мухи без глави. Това означава, че осъзнават колко са уязвими. Както и че вероятно ще предложат извънсъдебно споразумение по-рано, отколкото очаквах.
— Та това е същинско чудо! — възкликна Марс.
— Мисля, че сега общественото мнение е на твоя страна.
— Чудесна новина, но да не се отклоняваме от най-важното — каза Декър. — Мелвин, сещаш ли се за някое място у вас, което баща ти би могъл да използва за скривалище?
— Не, в момента не се сещам абсолютно нищо — отвърна Марс. — Къщата не е толкова голяма и никога не съм имал причина да крия каквото и да било.
— Ами гаражът?
— Там има една разхлабена дъска в стената близо до страничната врата, която води към двора. Като дете я свалих веднъж и надникнах зад нея, но открих само една стара тенекиена кутия от кафе. Не й обърнах внимание, защото не означаваше нищо за мен. Съмнявам се, че баща ми би скрил стара кутия от кафе.
— Заслужава си да проверим. Двамата с Мелвин можем да отидем по-късно вечерта.
— Тод ще дойде с вас за всеки случай — каза Богарт. — Очаквам съвсем скоро да получа повече информация за съдебното минало на Монтгомъри. Алекс, Мери и аз ще се заемем с нея, докато вие оглеждате къщата.
— Добър план — рече Марс.
53
Милиган си проправяше път сред гъсталака от дървета и храсти, превзел предния двор, а Декър и Мелвин вървяха след него. Дъждът беше спрял, но облаците си оставаха все така натежали от влага, което означаваше, че всеки момент може да завали отново.
Добраха се до предната веранда и Милиган постави едната си ръка върху пистолета, а с другата побутна вратата. Декър също сложи длан върху кобура си.
Влязоха в хола и се огледаха. Навън цареше мрак, но в къщата бе още по-тъмно. Милиган извади фенерче и лъчът му освети помещението.
Декър също включи своето фенерче и ги поведе към кухнята, а оттам минаха през вратата, която водеше към гаража. Декър огледа тясното пространство, побиращо само една кола. Милиган направи същото.
— Ей, там — посочи Марс стената, близо до страничната врата. — Виждаш ли къде дъските са неравни?
Насочиха се към мястото, следвайки лъча на фенерчето на Милиган.
Декър хвана дъската и я дръпна. Откова се сравнително лесно. Пространството зад нея бе тясно, ограничено от дървените трупчета и летвите, върху които бяха заковани дъските. Беше дълбоко една педя и широко три педи. За дъно служеше дъска, поставена върху трупчетата.
Скривалището беше празно.
— Напълно възможно е да е ползвал това място като тайник — каза Декър. — Достатъчно е голямо, за да побере съдържанието на малък сейф.
— Само че е празно — каза Милиган. — И това не ни помага. — Насочи лъча на фенерчето наоколо, после го наведе към пода. Беше чист с изключение на малко прахоляк и няколко тресчици. — Вероятно са се отчупили, когато откърти дъската — каза той.
— Огледах пода, преди да я извадя. Прахът и тресчиците си бяха тук. Ако погледнеш дъската, ще видиш, че от нея е отчупено парченце дърво, което съответства на това тук, на пода. Когато я дръпнах, излезе прекалено лесно. Вярно е, че къщата е изоставена от десетилетия и дървото започва да гние, но очаквах да ме затрудни повече. Мисля, че някой е положил доста усилия, за да извади дъската и тъкмо тогава е отчупил това парченце дърво.
— Което означава, че някой вече е бил тук — каза Милиган.
— И то наскоро — кимна Декър. — Защото веднъж вече претърсихме къщата, но тогава не забелязах никакви тресчици. А непременно щях да ги видя, ако бяха тук.