— Значи смяташ, че баща ми е крил онези неща в гаража? — попита развълнувано Марс.
— Не мога да бъда сигурен — отвърна Декър, — но някой е проверил скривалището и това не е случайно. Може да е той, но може и да е някой друг. — Огледа се и добави: — Между другото, инициалите на истинските имена на баща ти са АК.
— Откъде, по дяволите, го разбра?
— Издълбани са в дрешника в спалнята на родителите ти, освен това съвпадат с имената, които е използвал, за да наеме онази тойота в Алабама. Артър Крендъл.
Милиган се напрегна и хвана Декър за ръката.
— Мисля, че някой току-що влезе в къщата през задната врата.
Тримата застинаха неподвижно и се ослушаха.
— Чу ли? — каза Милиган.
— Това определено са стъпки — отбеляза Марс.
— Така е — съгласи се Декър и погледна ролетната врата на гаража. — Да излезем оттам?
— Обзалагам се, че тази врата не е отваряна от двайсет години — каза Милиган. — Напънем ли я, ще започне да дрънчи и трака като товарен влак по релси. Това се отнася и за обикновената врата към двора. А и нали видяхме, че целият е обрасъл в храсти. Ще се оплетем като патета в кълчища и ще се превърнем в лесни мишени.
— Но сигурно вече са разбрали, че в къщата има някой — отбеляза Марс.
— Не е задължително. Не и ако са дошли отзад — възрази Милиган. — А и дори да знаят, че сме тук, може да не разберат, че сме в гаража.
— Не смяташ, че е Богарт, така ли? — попита Мелвин.
— Щеше да се обади — отвърна Декър, — а нямаше да се промъкне тихомълком, при положение че очаква да ни завари тук. Може да се получи неприятен инцидент.
— Така е — съгласи си Милиган.
— Кой ли е дошъл тогава? — учуди се Марс.
Декър и Милиган извадиха пистолетите си едновременно.
— Мини зад нас, Мелвин — нареди му Декър.
— Ей, мога сам да се погрижа за себе си!
— Не и ако противникът е въоръжен — изтъкна Милиган.
Декър набра някакъв номер, погледна екрана и каза:
— Няма да се получи. Обхватът е нулев.
— Ама че затънтено място! — възкликна Марс. — Дори двайсет години по-късно.
Милиган изправи рамене.
— Добре, предлагам да изчакаме тук и да ги оставим да влязат откъм кухнята. Имаме добра позиция за стрелба и вероятно ще ги неутрализираме, преди да ни атакуват.
— Стратегията ми се струва добра — отвърна Декър, — но трябва да се разделим. Аз ще поема единия ъгъл, Тод, а ти — другия. Така ще се озоват под кръстосан огън. Мелвин, легни на пода до онази работна маса. Тя ще ти осигури известно прикритие.
— Вижте какво, не искам да си рискувате живота заради мен.
— Правим го за втори път, откакто поехме случая — отвърна Декър. — Изпълнявай каквото ти казвам, защото ги чувам да идват.
Тримата заеха позиции. Декър и Милиган приклекнаха в далечните ъгли от двете страни на ролетната врата и насочиха пистолети към вратата за кухнята. Марс залегна на пода от другата страна на работната маса, без да откъсва поглед от същата врата.
— Да изчакаме ли да открият първи огън? — попита Милиган.
— Съществува макар и малка вероятност това да са местни хлапета, решили да си поиграят в изоставената къща. Мисля, че трябва да изчакаме — отвърна Декър. — Ще извикаме и ще се представим, че сме агенти, макар да не смятам, че това са деца.
— Аз също.
— След като стреляш, претърколи се вляво. Аз ще стрелям след теб и ще се претърколя вдясно… ако успея.
— Ясно.
Следващият звук, който чуха, дойде от затръшването на задната врата на къщата. После някой я заключи. Чу се силен удар като от сблъсък на два твърди предмета.
Декър и Милиган се спогледаха.
— Това не ми харесва — прошепна агентът. — Какво ли са намислили?
— Ей, хора — подвикна тихо Марс, — не надушвате ли дим?
54
Декър блъсна обикновената врата, която водеше към двора, но тя не помръдна. Натисна бравата. Нищо. Накрая отстъпи крачка назад и простреля патрона. Отново натисна бравата и отново без резултат.
— Мисля, че е залостена или дори закована — извика той.
Милиган се опитваше да повдигне ролетната врата.
— И тази е залостена!
Под вратата за кухнята започна да се процежда дим.
Декър и Марс се втурнаха към нея. Започнаха да кашлят и да се задушават, а лъчът от фенерчето на Декър едва пронизваше дима и тъмнината.
Декър постави ръка върху бравата и изохка.
— Много е нажежена! Огънят е стигнал от другата страна! Не можем да се измъкнем от тук!
— Няма друг начин! — извика Милиган от другия край на гаража.
Марс се обърна и се засили. Връхлетя с всички сили върху вратата, която водеше към двора. Удари я толкова здраво, че тя се откъсна от пантите. Но храстите и лианите, превзели двора, не й позволиха да падне на земята. Той започна да блъска и да рита, но вратата бе така оплетена в трънаци и плевели, че не искаше да помръдне.