Ако Монтгомъри казваше истината, как тогава процесът срещу Мелвин Марс бе завършил с толкова несправедлива присъда?
Според медиите Монтгомъри знаел подробности за престъплението, които полицията запазила в тайна през всичките тези година, следвайки стандартните си служебни процедури. Монтгомъри очевидно бе наясно какво се е случило. Но защо изобщо бе направил самопризнания? Защото вече бе в затвора? Защото изпитваше угризения? Защото и бездруго щеше да умре? Декър, който имаше богат опит със закоравели престъпници, не смяташе, че Монтгомъри е от хората, които могат да изпитат угризения. Имаше вид на безсърдечен убиец, какъвто всъщност беше.
Декър допи кафето си и се облегна на стола. Някой почука на вратата.
Той погледна часовника си. Седем и половина.
Отиде да отвори.
На прага стоеше специален агент Богарт с голямо куфарче. Бе висок строен мъж на четирийсет и няколко. Черната му коса беше леко прошарена, което му придаваше привлекателен вид. Той излъчваше онова спокойствие и авторитет, които човек придобива, след като неведнъж е командвал хора в трудни мисии. Богарт нямаше деца и бе в процес на развод със съпругата си.
Зад него стоеше Алекс Джеймисън. Беше висока и красива, с кестенява коса. Изразителните й очи грейнаха, когато видя Декър. В ръцете си държеше голям хартиен плик с храна.
— Изненада! Честита Нова година! — каза възторжено тя.
Богарт добави с усмивка:
— Разбрах, че си подранил. Добре дошъл във ФБР!
— Има един случай, който искам да разследваме — отвърна Декър.
5
Декър се тъпчеше с яйца, бекон и солени бисквити, докато Джеймисън и Богарт седяха пред лаптопа и четяха статиите, посветени на Мелвин Марс.
Накрая Богарт вдигна поглед и заяви:
— Много интересен случай, но не попада под наша юрисдикция, Еймъс.
Декър приключи с храната, отпи последна глътка кафе, смачка хартиите на топка и ги метна право в кошчето за отпадъци, оставено до кухненския плот.
— Каква тогава е нашата юрисдикция!
Вместо отговор Богарт отвори куфарчето си, извади обемиста папка и му я връчи.
— Дадох копие и на Алекс. Това са делата, които ще анализираме. Прочети ги. Ще се съберем по-късно и ще ги обсъдим.
— Вече сме се събрали.
— Има още двама членове на екипа — отвърна Богарт.
— Срещнах се с единия — обади се Джеймисън. — Сигурна съм, че ще я харесаш, Еймъс.
Богарт погледна Декър и каза:
— Явно познаваш Мелвин Марс, нали?
— Играх срещу него в колежа. Единствените думи, които му казах, бяха: „Как го направи, по дяволите?“.
— Толкова ли беше добър?
— Най-добрият, когото някога съм виждал.
— Вероятно ще излезе от затвора — каза Джеймисън. — Това е хубаво.
— Ако е невинен — напомни й Декър.
— Да, разбира се.
— Съмнявам се, че ще го освободят, освен ако не са абсолютно сигурни, че е невинен — изтъкна Богарт.
Декър посочи лаптопа.
— Знаете ли, че всяка година стотици хора напускат затворите, защото са се оказали невинни?
— Но това е нищожен процент от всички осъдени — отвърна Богарт, който започваше да губи търпение.
— По различни оценки между два и половина и пет процента от затворниците в САЩ са невинни — каза Декър. — Това прави двайсет хиляди души. Съдът започна да приема ДНК анализите за доказателство едва през осемдесет и пета. Това е довело до отмяна на присъдите на триста и петдесет затворници. Но тези анализи са възможни едва в седем процента от всички случаи. А в двайсет и пет процента от случаите, когато федералните агенти са ги използвали, това е довело до оневиняване на заподозрения. Което означава, че процентът на невинно осъдените може да е много по-голям. Много, много по-голям.
— Виждам, че си проучил въпроса — отбеляза сухо Богарт.
Настъпи продължително мълчание.
— Ами ако Марс наистина не е убиецът?
— Тогава е Монтгомъри.
— Ами ако не е нито един от тях? — попита Декър.
— Защо някой ще си признава… — Богарт не довърши изречението. Изглеждаше смутен. — Добре, вярно, че това се случи при последното ни разследване, но въпреки това…
— Не може ли… екипът ни поне да обсъди случая? — попита Декър.
Богарт се замисли.
— Възнамерявах да ви предложа няколко други, след което да изберем един от тях с гласуване. Имаме възможност да проявим подобна гъвкавост.