Същият този Райън бе платил гаранцията на Монтгомъри.
Райън бе работил в кметството.
И бе сред първите на местопрестъплението.
През 1968 г. петстотин долара са били солидна сума за един заместник-кмет на градче като Кейн. Затова Декър си зададе въпроса дали парите не са дошли от друго място.
Всичко това се бе случило преди близо петдесет години. Ако Декър отидеше в Кейн, щеше ли да намери някой, който да си спомня миналото и да пожелае да разговаря с него?
Надигна се от мястото си и отиде да потърси Богарт.
След като му преразказа накратко какво е открил, Богарт попита:
— Какво предлагаш да направим?
— Предлагам да отидем където е необходимо, за да разрешим случая — отвърна Декър.
56
Декър, Богарт, Джеймисън и Марс се качиха на самолет за Далас, където се прехвърлиха на полет за Мемфис. Там щяха да наемат автомобил, с който да стигнат до Кейн, Мисисипи. Оставиха Милиган в Тексас да ръководи издирването на Девънпорт и да работи с останалите федерални агенти по нападението срещу дома на Марс. Оливър трябваше да работи по други случаи и да се присъедини към тях, когато приключи.
Шофирането до Кейн им отне три часа. Пътят минаваше през Тюпълоу.
— Родното място на Елвис — отбеляза Джеймисън, когато видяха табелата за града.
Богарт погледна през прозореца и отвърна мрачно:
— Поне не вали.
След като влязоха в Кейн, се насочиха право към полицейското управление. Богарт бе позвънил предварително и на рецепцията ги очакваше жена на средна възраст, служителка в администрацията, която се представи като Уанда Пиърс. Беше облечена с тъмнозелена блуза и панталон, а изражението й издаваше безпокойство. Въведе ги в малка заседателна зала с издраскана маса и разнебитени столове. Стените бяха от боядисани в жълто бетонни блокчета.
Всички седнаха.
— Рядко посрещаме гости от ФБР — започна неловко Пиърс.
— Благодарим ви, че ни отделяте от времето си — отвърна Богарт.
— Можете ли да ни разкажете повече за Нейтън Райън? — попита Декър.
Тя кимна и отвори папката, която носеше със себе си.
— Живея в Кейн, откакто съм се родила тук, и познавам някои хора от тази фамилия. Но когато агент Декър се свърза с участъка, реших да събера повече информация. Райън е работил в кметството в продължение на много години. Починал е на бюрото си от сърдечен удар. Случило се е преди двайсет години.
— Бил е заместник-кмет, нали? — попита Богарт.
— Точно така. — Жената погледна Марс и възкликна: — Чакайте малко, вие не сте ли…?
— Той е — отвърна нетърпеливо Декър. — Кой е бил кмет по онова време?
— Мислех, че се интересувате от заместник-кмета — отвърна Пиърс.
— Това беше преди. Сега се интересувам от кмета.
— Защо?
— Защото от опит знам, че заместник-кметовете не правят нищо, без да им е наредено от началството. В случая става въпрос за освобождаването под гаранция на пиян шофьор на име Чарлс Монтгомъри.
— Тогавашният кмет сега е конгресмен.
— Как се казва?
— Търман Хюи.
— Името ми е познато — каза Богарт.
Пиърс кимна.
— Господин Хюи е син на Травис Хюи, който е бил губернатор на щата, а през петдесетте е станал сенатор и е направил забележителна кариера…
— Търман Хюи не е обикновен конгресмен — отбеляза Богарт. — Той е председател на най-влиятелната комисия в Конгреса, бюджетната.
— Защото именно тя контролира разходите на федералното правителство — добави Джеймисън.
— Да — съгласи се Пиърс. — Говори се, че може да бъде избран за председател на Камарата на представителите. Това би го поставило на второ място в списъка на заместниците на президента — допълни гордо тя.
— И Търман е израснал тук, в Кейн?
— Роден и израснал тук. Семейство Хюи е част от политическата аристокрация на Мисисипи и трябвала отбележа, че се грижи добре за щата.
— Което означава, че получавате достатъчно финансиране от Вашингтон — уточни Декър.
— Което означава, че получаваме справедливо финансиране — отвърна сковано Пиърс.
— На колко години е в момента? — продължи да пита Декър.
— Мисля, че в началото на седемдесетте.
— Следователно през шейсет и осма е бил на двайсет и няколко.
— Предполагам, че да.
— И вече е бил кмет?
— Да, баща му е разполагал с огромно влияние. Когато синът му е решил да се кандидатира, всички са били наясно, че ще спечели изборите. Никой нямало да се опъне на неговия старец. Политическата му машина е била прекалено мощна. Търман е можел да спечели изборите дори само благодарение на името Хюи.