Последната миля [bg]

— Какво можете да ни кажете за бомбата в църквата? — побърза да смени темата Декър. — Агент Богарт ви е казал, че се интересуваме и от този случай.

— Да, Втора баптистка църква — отвърна Пиърс. — Но не разбирам връзката между освобождаването на Чарлс Монтгомъри под гаранция, господин Райън и експлозията.

— Не сте единствената — отвърна Декър. — И все пак какво можете да ни кажете за бомбата?

— Дори не съм била родена по това време, но случилото се е сред най-ужасните събития в местната история. Загинали са петнайсет души, включително малки деца. Момиченцата са били от детския хор. Бомбата сигурно е избухнала, докато са пеели. Това е толкова ужасно!

— Заловили ли са извършителя?

— Не, не са успели.

— А имало ли е заподозрени? — попита Богарт.

— Прегледах архива, след като ми отправихте запитването. Името на този Монтгомъри не се споменава никъде, ако това ви интересува.

— А някой друг?

— По онова време в щата е действал Ку-клукс-клан. Отправяли са заплахи. Взривявали са бомби и на други места из Юга, включително в онази църква в Бирмингам през шейсет и трета година. Доста ужасни неща са се случили по онова време. Между другото, в Бирмингам имало толкова много експлозии, че започнали да го наричат Бомбенгам.

— Какво взривно вещество е било използвано тук? — попита Декър.

— Динамит.

— И никой не е видял човека, заложил експлозива? — възкликна Джеймисън.

— Очевидно не.

— В информацията, която вашето полицейско управление предостави на агент Богарт по-рано, се споменава, че църквата е била под полицейско наблюдение, тъй като срещу пастора са били отправени заплахи. Той е участвал в няколко протестни марша и други прояви, организирани от Мартин Лутър Кинг, и се е присъединил към съдебен иск срещу градската управа на Кейн и щата Мисисипи за дискриминационни действия, които попадат под ударите на Закона за гражданските права.

— Точно така.

— Как тогава е възможно някой да постави достатъчно голяма бомба, която да вдигне във въздуха цяла църква и да убие петнайсет души, и никой да не го забележи, при положение че полицията е наблюдавала мястото? — попита Декър.

Пиърс поклати глава.

— Всички това се питат.

— Трябват ни отговори, а не въпроси — отвърна Декър.

— Случило се е толкова отдавна, че не виждам как ще намерите категоричен отговор днес.

— В Бирмингам осъдиха част от виновните години след извършването на престъплението. Може и ние да направим същото тук. Можете ли да ни разкажете нещо повече за Травис Хюи, бащата на Търман?

— Какво за него?

— Политическите му възгледи например.

— Беше добър човек. Грижеше се добре за щата.

— Интересува ме отношението му към Закона за гражданските права.

Пиърс се намръщи.

— Няма как да знам подобно нещо.

— Предполагам, че след като е бил първо губернатор, а после и сенатор от Мисисипи през петдесетте години, политическите му възгледи са били по-близо до тези на расист като губернатора на Алабама Джордж Уолъс, отколкото на борец срещу сегрегацията като вицепрезидента Хюбърт Хъмфри.

— Не мога да кажа. Не го познавах.

— Предполагам, че има доста статии и репортажи, посветени на толкова видна личност.

— Вижте, ако питате дали господин Хюи е бил расист, ще ви отговоря, като изхождам от ограничените си познания, че е бил човек на своето време.

— Синът му споделя ли тези възгледи? — попита Декър.

— Не живеем в петдесетте — отвърна Пиърс.

— Проблемът е, че не всички го знаят — отвърна Декър.

— Ако се интересувате от убежденията на Търман Хюи, най-добре да го попитате лично.

— Получихме само част от досието за ареста на Монтгомъри, затова искам да попитам: отбелязано ли е къде точно е арестуван?

Пиърс сведе поглед към папката и прелисти няколко страници.

— Да, отбелязано е.

— Какво е разстоянието между това място и църквата?

Пиърс се напрегна — явно бе успяла най-сетне да навърже нещата.

— Ами… всъщност… изглежда, че са го арестували на няколко преки от нея.

— Възможно ли е полицаите, които са наблюдавали църквата, да са същите, като са преследвали и арестували Монтгомъри?

— Няма как да разбера.

— Разполагате с доклад за ареста, в който несъмнено са посочени имената на полицаите.

— Така е, но не мисля, че можем да разберем кои полицаи са наблюдавали Втора баптистка църква по онова време?