— Възможно ли е да са били едни и същи?
— Всичко е възможно — отвърна рязко Пиърс.
— Какво обяснение са дали разследващите? Как е била поставена и детонирана бомбата, при положение че църквата е била под полицейско наблюдение?
— Не мисля, че са дали каквото и да било обяснение, защото не са извършили нито един арест. Явно са предположили, че извършителят се е промъкнал незабелязано покрай полицаите.
— Какви обяснения са дали полицаите за действията си по това време?
— В делото няма техни показания.
— Но ако те наистина са преследвали и арестували Монтгомъри, това означава, че църквата е останала без наблюдение, нали така?
— Отговорът ми е „да“ само в случай, че приема вашата презумпция, но това не означава, че съм съгласна с нея.
— Монтгомъри е арестуван в девет часа и десет минути вечерта.
— Да… така пише в доклада.
— А по кое време е избухнала бомбата?
Пиърс заби поглед в папката. Гласът й потрепери леко, когато обяви:
— Изглежда, е станало в девет и петнайсет.
— Интересно съвпадение — отбеляза строго Богарт.
— Не ме гледайте така, аз дори не съм била родена тогава! — каза възмутено Пиърс.
— В некролога на Нейтън Райън се споменава, че е бил сред първите, пристигнали на мястото на трагедията — каза Декър.
— Да, аз също го прочетох, след като агент Богарт се свърза с мен. До този момент изобщо не знаех за това.
— Но църквата се е намирала в квартал, в който са живеели предимно чернокожи. Било е късно вечерта. Какво е правил там Райън? Наблизо ли е живеел?
— Нямам представа — вдигна рамене Пиърс.
— Споменахте, че познавате някои членове на семейството — намеси се Джеймисън.
— Да.
— Можете ли да ги попитате? — каза Богарт.
Пиърс впери неприязнен поглед в Декър.
— Наистина ли смятате, че Монтгомъри е бил използван, за да отвлече вниманието на полицаите, така че да напуснат позициите си и да може атентаторът да постави бомбата?
— Не, смятам, че местната полиция много добре е знаела какво предстои. Полицаите са получили заповед да напуснат позициите си и да арестуват Монтгомъри, за да може атентаторът да постави и детонира бомбата.
Тя пребледня.
— Получили са заповед? От кого?
— Работата ни е да разберем — отвърна Декър.
57
След като проведоха няколко телефонни разговора с различни представители на фамилия Райън, те пристигнаха в малко спретнато бунгало в скромно предградие. Къщите бяха сгушени в сенките на вековни дървета, а въздухът бе изпълнен с детски смях.
Милдред Райън наближаваше деветдесет. Розовият й скалп бе покрит с рядка бяла коса. Тялото й се бе смалило, а гърбът й беше превит под тежестта на годините. Носеше големи очила с черни рамки, които скриваха половина от дребничкото й лице. Седеше, наметната с шал, на удобен фотьойл в една от спалните на къщата, собственост на дъщеря й.
Въпросната дъщеря, Джули Смитърс, оглеждаше подозрително Декър и останалите, които стояха на прага на спалнята.
— Наистина не разбирам, какво очаквате да научите от майка ми. Минало е много време, а паметта й вече не е толкова добра.
Смитърс бе ниска и набита, с фигура на булдог, а на лицето й бе изписано същото упорито изражение, характерно за тази порода.
— Искаме само да й зададем няколко въпроса — отвърна спокойно Богарт. — Ако не е в състояние да отговори, ще си тръгнем и ще се върнем по друго време.
Райън вдигна поглед от Библията, която четеше. Пръстът й следваше всеки ред и всяка дума.
— Нека влязат, Джули, и да зададат своите въпроси. Добре съм — отвърна тя с провлачен говор, който издаваше, че е родена в Мисисипи.
— Явно се радва на отличен слух — отбеляза Декър.
— Не я преуморявайте — предупреди Смитърс.
Тя си тръгна, а Декър и останалите влязоха бавно в стаята.
Райън им посочи два стола. На единия се настани Джеймисън, а Богарт предложи другия на Декър. Той седна и придърпа стола си по-близо до Райън. Богарт и Марс останаха прави зад него. Старицата огледа четиримата и каза:
— От години не съм имала толкова гости.
Богарт й показа значката си, след което заяви:
— Госпожо Райън, благодарим ви, че приехте да се срещнете с нас.
— Няма нищо. За какво става въпрос?
— За съпруга ви Нейтън — отвърна Декър.
— Той е покойник. От много отдавна.
— Знаем. Но искахме да ви зададем някои въпроси, свързани с него. Става въпрос за бомбената експлозия в онази църква през шейсет и осма. Спомняте ли си я?