Единият полицай отвори вратата, направи им знак да влязат и я затвори след тях.
Кабинетът бе просторен, с хубава дървена ламперия и лавици, отрупани с различни грамоти и награди, свързани с постижения в правоохранителната дейност. Една от стените бе превърната в своеобразно фотопано на славата. Тя бе покрита с множество снимки, които показваха Маклелън в компанията на различни знаменитости, професионални спортисти и прочути певци, предимно в кънтри стил. В единия ъгъл бяха разположени кожени кресла и канапе, наредени около масичка за кафе, отрупана със списания на полицейска и оръжейна тематика.
Зад огромното богато резбовано бюро висеше официалният флаг на Мисисипи.
Нямаше и следа от федералното знаме със звездите и райетата.
Зад бюрото седеше висок мъж, който въпреки напредналата си възраст изглеждаше в отлична форма. Бе облечен в парадна униформа и гърдите му бяха обсипани с медали и лентички. Посивелите му мустаци бяха добре поддържани, а оредяващата му коса бе пригладена назад. Лицето му изглеждаше като издялано от гранит и полирано от дъждове и ветрове в продължение на поне няколко века.
Мъжът се надигна от мястото си и протегна ръка.
— Началник Маклелън — каза той и се здрависа с всички. — Заповядайте, седнете.
Той заобиколи бюрото, посочи канапето и креслата, изчака гостите си да седнат и се настани срещу тях.
— Желаете ли нещо за пиене? Кафето не е никак лошо, има и минерална вода…
Богарт и останалите вежливо отклониха предложението.
Маклелън се облегна назад и ги огледа един след друг.
— Благодаря ви, че дойдохте. Нормално е да проявя интерес, когато в града ни идват федерални агенти.
— Разбира се. Предполагам, че вече сте говорили с госпожа Пиърс — отвърна Богарт.
— Не ми се налага да разчитам само на доклади. Градът е малък, новините се разпространяват бързо. Навсякъде има очи и уши. — Той се протегна с дългата си ръка, взе чашата от бюрото си и отпи от нея.
Декър видя, че върху чашата са изписани думите Virtute et armis.
Маклелън забеляза интереса му и отвърна:
— Това е официалният девиз на щата Мисисипи.
— С достойнство и оръжие — каза Декър.
— Знаете латински?
— Не, видях го някъде и го запомних.
Маклелън остави чашата.
— Е, какво ви води насам? — Огледа гостите си отново и погледът му се спря на Марс. — Теб те познавам… но ти не си от ФБР.
— Не, аз съм Мелвин Марс.
— По дяволите! Настина си Марс! Гледах те как играеше футбол в колежа. Аз също съм играл за Университета на Мисисипи, „Ол Мис“, както го наричаме тук. Радвам се, че не съм се изправял срещу теб на игрището. Ти беше като огромен камион „Мак“ с двигател на „Ферари“. Беше страхотен играч, синко!
— Благодаря.
Декър затвори очи, докато Маклелън говореше. В този миг сякаш лъч светлина прониза мрака в съзнанието му, направи нужните връзки и видя картината в нейната цялост.
„Ол Мис“.
Отвори очи.
Маклелън каза:
— Чух за твоето… положение. Радвам се, че си на свобода. Голяма несправедливост!
— И аз така смятам — отвърна напрегнато Марс.
Полицейският шеф насочи вниманието си към Богарт.
— Е, какво ще ми кажете?
— Проучваме информация от миналото, която може да се окаже свързана с по-нов случай.
Маклелън кимна.
— Вижте какво, нямам намерение да ви губя времето, агент Богарт. Аз съм доста зает, знам, че и вие сте много заети. Знам и че се интересувате от взривяването на онази църква през шейсет и осма. Никой не беше арестуван за това престъпление, което е ужасно. Когато постъпих в полицията преди много години, бях твърдо решен да разкрия случая. Много мои колеги изгаряха от желание да направят същото.
— Постигнахте ли някакъв напредък?
— Никакъв и причината не беше липсата на желание. Уверявам ви, че случилото се хвърля черно петно върху репутацията на нашия град. Много искаме престъплението да бъде разкрито, но след като е минало толкова време… — Маклелън сви рамене и попита: — Виждате ли някаква светлина в тунела?
Богарт също сви рамене.
— Прекалено рано е да се каже.
Началникът на полицията отново погледна към Марс.
— Присъствието на господин Марс ме навежда на мисълта, че той е свързан по някакъв начин със случая.
— Това не е ясно. Очаква ни дълъг път, трябва да се отбием на още няколко места.
— И къде са те? — попита Маклелън.
— Извън вашия щат. Разследването обхваща територията на няколко щата, но ви уверявам, че ако се нуждаем от каквато и да било помощ в Мисисипи, вие ще сте първият човек, към когото ще се обърнем.