— Е, не мога да искам нищо повече.
Началникът на полицията се надигна от мястото си и останалите го последваха. Здрависаха се отново.
Маклелън задържа най-дълго ръката на Марс.
— Радвам се, че получи втори шанс, млади човече. Възползвай се максимално от него. Надявам се да имаш добро бъдеще. По-добро от миналото. Гледай напред, а не назад и всичко ще бъде наред.
Марс го изгледа странно, но кимна.
Напуснаха полицейското управление и се върнаха при колата си.
Джеймисън потрепери.
— Хм, Маклелън се държа толкова любезно, а аз имам чувството, че съм се ръкувала със социопат.
— Освен това ме посъветва да гледам в бъдещето, а не в миналото — обади се Марс.
— Мисля, че това беше послание, предназначено за всички нас — каза Декър.
— Освен това ни даде да разберем ясно, че в този град не се случва нищо, без той да разбере — добави Богарт.
— Пиърс му е предала въпросите, които й задавахме — продължи Джеймисън. — Вероятно ще изпрати две горили да разпитат и госпожа Райън, а тя ще спомене Тримата мускетари. Така Маклелън ще разбере, че сме го взели на мушката.
— Трябва да повикам още агенти. Чувствам се твърде уязвим и безпомощен тук — отбеляза Богарт.
— Може би не трябваше да играем толкова директно и твърдо — каза Джеймисън. — Но пък откъде да знаем, че един от основните играчи ще е шефът на полицията?
— Можем да превърнем това в наше предимство — предложи Декър.
— Как? — попита Богарт.
— Ще пуснем кучето да подплаши птиците.
— И как предлагаш да го направим?
— Ще се видим в хотела — отвърна Декър, обърна му гръб и се върна в полицейското управление.
60
Няколко минути по-късно Декър вече седеше срещу Маклелън в кабинета му.
— Не ме разбирайте погрешно, синко, но ми се струва, че не сте във форма, за да бъдете федерален агент — отбеляза Маклелън.
— Трябваше да ме видите, преди да започна диетата — отвърна Декър и замълча, вперил изпитателен поглед в полицейския шеф.
— Искате да обсъдим още нещо ли? — попита Маклелън. — Защото колегите ви май си тръгнаха.
— Имаме различни задачи. Аз обаче реших да се върна и да поговоря с вас.
— Така ли? И на каква тема?
— Четиримата мускетари.
— Я повторете.
— Четиримата мускетари.
— Имате предвид Тримата мускетари, нали? Като в онази книга? Или пропускам нещо?
— Опитвам се да пречупя история през призмата на местните събития. Доколкото знам, Чарлс Монтгомъри е бил четвъртият мускетар.
— Кой?
— Играли сте футбол заедно в „Ол Мис“, нали? Защото той е бил в отбора по същото време като вас.
— Не помня. Минало е много време. Спомените избледняват.
— Не бива да се притеснявате за него. Мъртъв е. Екзекутираха го в Алабама. Но съм сигурен, че вече знаете това.
— Не, не го знаех.
— Явно съм допуснал грешка.
— Каква?
— В годишника на гимназията в Кейн има снимка на Тримата мускетари. Вие, Дани Истланд и Търман Хюи. Двама халф бека и един куотърбек. Хюи е бил нападателят, а вие двамата с Истланд сте вършили черната работа и сте му разчиствали пътя. Добре ли се получаваше?
— Дани повече бягаше с топката, затова трудната работа се падаше най-вече на мен. Но спечелихме два щатски шампионата поред. А в Мисисипи футболът е почти толкова важен, колкото неделното ходене на църква.
— Не се съмнявам. И така, вие сте били Тримата мускетари. Приятели завинаги.
— Правите някакви внушения, които не разбирам.
— Ще ви попитам нещо. Ваша ли беше идеята да накарате Монтгомъри да се напие и да подкара колата, за да ви даде извинение да изпратите дежурните полицаи да го преследват, докато хората ви свършат мръсната си работа? Или идеята е била на Хюи? Защото това е била задачата на Монтгомъри: да изиграе ролята на пияния шофьор, който да отклони вниманието на ченгетата, охранявали офиса на Националната асоциация за напредък на цветнокожите в Тъскалуса, а след това и тук в Кейн, преди експлозията в църквата.
Маклелън го изгледа със съжаление.
— Боя се, че говорите глупости. Трябва ли да ви проверя за употреба на упойващи вещества?
Декър се облегна в креслото си и се престори на дълбоко замислен, макар да нямаше за какво толкова да мисли. Много добре знаеше как ще изиграе картите си.
— Възможно е Рой Марс, или както е там истинското му име, да е бил четвъртият мускетар, а не Монтгомъри, макар именно Чарлс да е отклонявал вниманието на полицията и при двата атентата. Вие сте познавали Рой под истинското му име, не под фалшивото. Малкото му име е започвало с „А“, а фамилното — с „К“. Това знам. — Декър помълча, преди да нанесе последния удар. — Когато се срещнах с Рой, а това беше съвсем скоро, той не ми каза истинското си име.