Единствената видима реакция на полицейския шеф, когато чу тази информация, бе лекият тик на лицето, който Декър не бе забелязал до този момент. А той не го бе забелязал, защото досега лицето на Маклелън бе оставало напълно невъзмутимо.
Декър се престори на объркан.
— Съжалявам, може би не сте знаели, че Рой е още жив. Убийството му в Тексас? Вятър и мъгла. Мелвин прекара двайсет години в затвора за нещо, което не е направил.
Маклелън облиза устни.
— Твърдите, че този Рой е жив?
— И още как. Опря нож в гърлото ми, докато спях. Опасен тип. Може да убие човек, без да му мигне окото. Но вие би трябвало да знаете, че е жив. Или най-малкото да предположите, че е жив. Особено след като Монтгомъри направи онези неочаквани самопризнания, които извадиха Мелвин от затвора. Единствената причина да постъпи така може да е появата на Рой, който го е подкупил. А Рой не би могъл да го направи, ако е мъртъв, нали? Защото Тримата мускетари не биха дали и цент, за да извадят Мелвин от затвора.
— Всъщност нямам представа за какво говорите. Мисля, че бях съвсем ясен още в началото.
— Не се притеснявайте. Не нося микрофон. Дори да бях опитал да запиша разговора ни, най-вероятно нямаше да е законно. Но предполагам, че искате да продължа да говоря, нали? — Декър се надигна леко от мястото си. — Или да си тръгна? От вас зависи.
Маклелън разпери ръце.
— Винаги съм смятал, че е по-добре да знаеш повече, отколкото по-малко.
— Очаквах да ми отговорите по този начин — каза Декър и отново седна. — При всички случаи Рой разполага с нещата от сейфа. Знам, че не ви е приятно да го чуете, но е самата истина. След толкова много години случилото се през шейсет и осма възкръсва, за да ви отмъсти. Знам, че не ви е лесно.
— Нещата от сейфа?
— Доказателствата. Неопровержимите доказателства. За убийство няма давност. И вие добре го знаете.
— Така е, макар да не ми е съвсем ясна логиката ви — подсмихна се Маклелън. — Струва ми се пълна с пропуски.
— Не съм дошъл тук, за да ви карам да си признаете. Знам, че няма да го направите. И ще продължите да отричате до мига, в който смъртоносната инжекция се забие в ръката ви.
Маклелън отпи от чашата си.
— Пак изгубих нишката… Как ви беше името?
— Еймъс Декър. Играех футбол за Университета на Охайо. Мелвин ме направи на нищо по време на мача ни с Тексаския университет. — Декър се приведе напред и каза: — Но знаете ли какво, винаги бих предпочел Мелвин пред баща му.
— Така ли? И защо?
— Защото Мелвин има съвест. А неговият старец няма. Той очевидно смята, че сте го прецакали. Когато сте го открили в Тексас и сте решили да го елиминирате, това му е струвало всичко. Рой е трябвало да застреля съпругата си в лицето. Да убие единствения човек, когото някога е обичал. Да изпрати сина си в затвора. Но това е нищо в сравнение със загубата на Лусинда. Затова сега Рой не мисли за нищо друго освен за отмъщение. И когато опря ножа в гърлото ми, сподели какво ще направи с всички вас.
— Така ли?
— Имам хипертимезия. Знаете ли какво е това?
Маклелън поклати глава.
— Нямам представа. Звучи ми като синдром на дефицит на вниманието например.
— Това означава, че притежавам феноменална памет. Никога не забравям нищо. Не мога да забравя дори да искам. За мен времето не лекува рани. Защото си спомням всичко така ясно, както в деня, когато се е случило, без значение колко време е минало от тогава.
— Не звучи особено приятно.
— Много е гадно дори.
— Какво се опитвате да ми кажете?
— Възможно е Рой Марс да се намира в същото положение като мен, с тази разлика, че съзнанието му е фиксирано върху един-единствен спомен. Съпругата му. Времето не е излекувало раните му, свързани с нея. И той трябва да обвини някого. Затова обвинява вас тримата. А това няма да се отрази добре на здравето ви.
Маклелън се приведе напред.
— Заплашвате ли ме?
— Може да сте шеф на полицията, но това е малко, затънтено градче. Рой може да ви види сметката, докато си пиете бирата в кварталната кръчма или докато печете бургери на барбекюто в задния си двор. Дани Истланд може да се окаже по-костелив орех заради парите, които има, но в крайна сметка Рой ще ликвидира и него. Парите, дори да става въпрос за планина от пари, нямат никакво значение, когато ти е вдигнал мерника психопат като Рой. Остава Търман Хюи, влиятелният конгресмен от Капитолия. Той обаче ще има охрана едва след като бъде избран за председател на Камарата на представителите. Затова и него го очаква бум-бум-бум. Най-голямото предимство на Рой Марс е, че пет пари не дава дали ще умре. Всъщност аз подозирам, че той иска да умре. Но не и преди да спечели играта.