Рой се засмя.
— Видях ви да отивате при Маклелън. Как е старият Роджър? Обича да се издокарва в парадна униформа и да се кичи с медали. А когато завърши „Ол Мис“, използва какви ли не номера, за да се откачи от Виетнам. Не искаше да го мобилизират и да го изпратят там. Същото се отнася и за Търман и Дани. Бащите им го уредиха. Бяха прекалено заети да избиват чернокожи тук и нямаха време да се бият с Виетконг. Да не говорим, че виетнамците отвръщаха на огъня. Това беше голямата разлика.
— Ти бил ли си във Виетнам?
— Ще ме застреляш ли или не?
Марс свали бавно пистолета и го постави на седалката между тях.
Рой го изгледа презрително и прибра оръжието в кобура под мишницата си.
— Онзи ден беше у дома. Спаси ни от пожара — каза Марс.
Рой сви рамене.
— Защо?
— Защо не?
— Защото не си от хората, които се притесняват от чуждата смърт.
— Това беше нашата къща. На нас двамата с майка ти. Нямаха право да идват там. А и нали казах на дебелия, че ще ти пазя гърба.
— Заради онзи репортаж по телевизията си направил всичко това, нали?
Рой сви рамене.
— Стана прекалено известен, Мелвин. Очаквахме това да се случи рано или късно. Майка ти се молеше всяка вечер, но дълбоко в сърцата си знаехме, че все някой ден Бог няма да чуе молитвите ни. И този ден дойде.
— Как се свързаха с вас? Заплашиха ли ви?
— Да речем просто, че са от хората, под чиито крака не никне трева.
— Но не си ли се подложил на пластична операция? Онзи белег…?
Рой се засмя.
— Нямах пукната пара. Белегът ми остана след едно сбиване заради жена.
— Каква жена?
— Майка ти. Беше прав. Наистина убих хората, които я държаха. До един. Те си го заслужаваха.
— И въпреки това майка ми е останала с теб? С един убиец?
— Нямаше да ми зададеш такъв въпрос, ако беше видял какво й причиняваха.
— Нали каза, че не е било чак толкова зле.
— Излъгах. Беше същински ад. Тя беше семейната прислужница и… проститутка. Позволяваха и на гостите да я използват.
— Ти ли уби Реджина Монтгомъри?
— Беше пълна идиотка! Трябваше само да прояви малко търпение. Тя обаче започна да харчи парите, преди да го екзекутират, и прецака всичко.
— Защо изобщо се свърза с тях?
— Не е ли очевидно? За да спра екзекуцията ти.
— Но ме остави да гния в затвора цели двайсет години!
— Но нямаше да им позволя да те убият.
— Защо?
— Защото обещах на майка ти, че няма да го допусна.
— Не те разбирам. Не разбирам що за човек си ти, по дяволите!
Рой се обърна към него и каза:
— Достатъчно е да не забравяш, че обичах майка ти повече от всичко на света. И пожертвах много заради нея. Бях готов да направя каквото е необходимо.
— Ти си я убил!
— Защото тя го поиска от мен! — изкрещя Рой.
Купето на колата изведнъж отесня, сякаш в него нямаше място за двамата едновременно. Марс се взираше безмълвно в предното стъкло и не намираше сили да се обърне и да погледне баща си.
Рой изрече с усилие:
— Да, направих го. Защото винаги съм правил онова, което тя искаше от мен. — Той се обърна към Марс и добави: — Не само тя умря в онази нощ. Аз също умрях с нея.
— Но ме прати в затвора.
Рой разтри лице.
— Щяха да те убият. Не бива да се съмняваш в това.
— Защото са смятали, че знам какво има в онзи сейф?
Лицето на Рой се изопна.
— Пак ли Декър? Много е умен. Трябваше да му прережа гърлото, когато имах тази възможност.
— Chocha — каза Марс.
— Какво? — погледна го Рой.
— Означава да се престориш на опосум. Да се престориш на мъртъв. Както ти си направил.
— Вече ти казах, че затворът беше за предпочитане пред гроба. Имахме си работа с много опасни типове. Можеха да убият човек само защото им се е сторило, че ги е погледнал накриво.
— Ти ли постави бомбата в църквата? И в офиса на онази асоциация? Ти ли беше?
— Не се бъркай в тези неща.
— Въпросът е елементарен. Отговори ми с „да“ или „не“.
— Самопризнания ли искаш?
— Били са невръстни деца, татко! Пеели са в хора!
Рой извърна поглед.
— Не трябваше да са там. Предполагам, че са закъснели с репетицията.
— Значи ти си го направил.
— Това не зависеше от мен.
— Да не би да казваш, че си напълно невинен?
Рой се засмя.
— Никога няма да чуеш тези думи от устата ми.
— Декър каза на Маклелън, че си по петите им. Искаше да ги уплаши.
— Така ли? Пет пари не давам за тях.
— Наистина ли? Нима те не са причината да убиеш мама? Само ако беше събрал куража да ги убиеш още тогава!