Рой заби поглед в ръцете си.
— Не беше толкова просто.
— Защо не ми разкажеш как е било, татко? Ти ме доведе тук. Нали искаше да поговорим? Защо не ми обясниш как мъж, който се е оженил за чернокожа жена, която е обичал повече от всичко на света, може да се забърка в престъпна група, взривила чернокожи деца? Защо не ми обясниш това?
— Много е просто. По онова време аз също бях расист. Като Маклелън и останалите.
— Какво?
— Докато не срещнах майка ти.
— И какво стана? Расистките ти възгледи се изпариха за един миг?
— Не, но никога повече не нараних човек заради цвета на кожата му.
— Ти нарани мен! Аз съм чернокож! А ти открадна целия ми живот! Открадна живота на собствения си син!
Рой се обърна към него и каза:
— Работата е там, Леви, че ти не си мой син. Майка ти беше бременна, когато я измъкнах от онова място.
Марс зяпна смаяно.
— Ти не си ми баща? — едва успя да изрече той накрая.
— He. He съм.
— И кой тогава ми е баща? — попита Марс.
— Един мръсник, който обичаше да изнасилва майка ти. Докато го накарах да си плати… като му прерязах гърлото.
62
Марс стоеше на паркинга и наблюдаваше как стоповете на колата чезнат в далечината, а от дъждовните облаци над главата му започва да ръми. Никога досега не се бе чувствал толкова отдалечен, толкова отчужден от всяко друго човешко същество. Имаше чувството, че по земята е минала чума и всички освен него са загинали. Но нямаше нищо против тази пълна самота. Смяташе, че никога няма да пожелае да разговаря с когото и да било.
Когато и последната светлинка на колата се стопи в мрака, Марс се почувства така, сякаш някой бе прекъснал кръвообращението му. Той се свлече на асфалта, като първо се опря на колене, след което се просна по лице.
В главата му бушуваше ураган от мисли, които съзнанието му не бе в състояние да асимилира. Не можеше дори да се опита да го направи. Чувстваше се зле. Крайниците не му се подчиняваха.
Остана проснат върху асфалта, докато дъждът се усилваше.
Най-сетне се изправи и едва се добра до стаята си, като залиташе и се препъваше по пътя до там, след което рухна на леглото и не помръдна. Измина цял час, преди да се надигне бавно и да седне на края на леглото.
Рой не беше негов баща.
Той беше жесток престъпник.
Лично го бе натопил за убийство. И бе отнел двайсет години от живота му.
Целият му живот представляваше една голяма лъжа.
Марс излезе от стаята си и почука на вратата на Декър. Последваха охкане, пъшкане и мърморене, но вратата се отвори.
— Защо си станал толкова рано? — попита Декър.
После видя изражението му и го покани да влезе в стаята.
Марс седна и му разказа какво се бе случило току-що.
Декър не изрече нито дума, не го прекъсна нито веднъж.
— Съжалявам, Мелвин — каза той накрая.
— Не искам проклетото ти съчувствие! Искам да стигна до дъното на тази история!
— Работя върху това — отвърна Декър.
Марс повдигна бавно глава.
— Знаеше ли, че той не ми е баща?
— Защо ме питаш?
— Защото имам чувството, че знаеш всичко! Е, знаеше ли?
Декър не отговори.
— Декър!
— Има ли значение?
— Да.
— Добре, не знаех, но подозирах.
— Как?
— Никога не е казвал, че те обича.
— Ти пък откъде знаеш това?
— Сам ни го каза, когато беше под хипноза. Освен това те е натопил за убийство, Мелвин. Не знам кой баща би причинил това на сина си. Постъпил е с Монтгомъри така, както е постъпил и с майка ти. А когато каза, че не е натопил сина си, беше прав. Буквално. Защото ти не си негов син. Проблемът обаче не е твой, а негов.
— Не мисля така.
— Може би сега не мислиш така. — Декър се намести по-удобно на стола си и реши да смени темата. — Имаш ли някаква представа къде отиде?
— Не ми беше до това.
— Какво друго можеш да ми кажеш?
— Уведомих го, че си заплашил Маклелън и останалите с него. Предупредил си го, че ще ги погне.
— И какво отвърна той? — попита Декър.
— Че пет пари не дава за тях.
— А ти повярва ли му?
— Не знам… предвид факта, че ме е лъгал за почти всичко останало…
— Аз не му вярвам. Възможно е да не е искал да отмъщава на тези типове, но това е било преди. Вече е променил решението си.
— Защо? — попита Марс.
— Защото прави впечатление на човек, който не обича да губи. Тримата мускетари искат онова, което Рой притежава. И са готови на всичко, за да го получат. Включително да го убият. И теб. И нас. Но не мисля, че Рой ще се предаде толкова лесно. Спомена ли с какво ги държи?