Тогава къде?
Порови в паметта си. Върна лентата до собствената си среща с Рой. Припомни си всяка подробност, всяка дума. После анализира онова, което Рой бе казал на Мелвин, с надеждата да открие нещо полезно.
Не смяташе, че той съзнателно би подсказал къде се намира въпросното скривалище. Прекалено хитър бе, за да направи това. Но беше възможно да се е изпуснал неволно.
Съдържаха ли думите му някакъв намек, някакъв ключ?
Дори ключът да бе там, Декър не успяваше да го открие.
Нямаше никакви новини и от похитителите на Девънпорт. Защо ще отвличат някого ей така, безпричинно?
Никой не постъпваше по този начин. Следователно трябваше да има причина. И ако не ставаше въпрос за откуп или изнудване, то за какво?
Отново не успя да открие отговора.
Затова се върна на първоначалния въпрос: трябваше ли да отидат в Тъскалуса? Там щяха да видят мястото, на което се е намирал взривеният офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Знаеха, че Монтгомъри е бил там. И е бил измъкнат от ареста с помощта на някой съучастник или наемник на Тримата мускетари.
Нямаше обаче как да докажат това, тъй като архивите бяха унищожени отдавна.
Нямаше да открият нищо, което да могат да използват в съда. Нямаше да получат дори заповед за обиск. А дори да получеха, какво щяха да търсят?
Тримата виновни щяха да се измъкнат от справедливото възмездие.
Декър се отпусна на леглото, изпаднал в униние.
Телефонът иззвъня. Той погледна часовника, преди да вдигне. Шест часът и пет минути.
Беше Богарт. Гласът му звучеше напрегнато.
— Отзовават ме. Трябва да се върна във Вашингтон заедно с целия екип.
— Защо?
— ФБР се опитва да построи нова централа. Хувър Билдинг се разпада.
— И какво общо има това с теб?
— Очевидно от Капитолия е дошло запитване относно желанието на Бюрото да се премести в нова сграда в същия момент, когато ние, цитирам, „прахосваме парите на данъкоплатците за безсмислени разследвания“. В резултат на това нашето разследване е прекратено, а аз трябва да се явя пред Конгреса и да дам обяснения.
— Да позная ли пред кого? Пред бюджетната комисия?
— Търман Хюи действа по-коварно и незабележимо. Трябва да се явя пред една от безбройните им подкомисии. Той изобщо няма да вземе участие в работата й. Ръцете му ще останат чисти. Аз обаче съм длъжен да се върна.
— Разбирам.
— Трябва ли да знам нещо, преди да замина?
Декър се зачуди дали да му каже за срещата на Марс и Рой. Какво обаче можеше да направи Богарт? И бездруго трябваше да се върне във Вашингтон, за да спаси кариерата си. По-добре беше да концентрира усилията си в тази насока.
— Нищо. Успех!
— Мисля, че вие ще имате по-голяма нужда от късмет, Декър. Съжалявам, че се получи така. Явно ми е писано ту да зарязвам, ту да подновявам това разследване.
— Такава ти е работата.
Декър затвори и легна отново.
Тримата мускетари бяха започнали контраатака.
Търман Хюи бе отвърнал на удара.
Какво ли възнамеряваха да направят Маклелън и Истланд?
Планът му да ги подплаши се бе стоварил като бумеранг върху самия него.
64
— Заминал?
Джеймисън се взираше в Декър от другата страна на масата в ресторанта на мотела.
Декър кимна. Марс седеше до него.
— Това е работа на Хюи — каза Декър и погледна Марс. — Разкажи й за снощи.
Марс й преразказа случилото се за няколко минути.
Когато приключи, Джеймисън отбеляза:
— Добре, значи Рой няма да ни помогне. Федералните се оттеглят от случая. Ние не разполагаме с никакви доказателства. Това означава, че влизаме напълно беззащитни в бърлогата на лъва.
— Възнамеряваш да си заминеш ли? — попита Декър.
— Не знам. Ти какво смяташ да правиш? Не ми казвай, че искаш да откриеш истината, защото това го знам. Имам предвид какво ще правим днес, в тази минута дори? Аз искам да остана жива и това ми се струва добра цел.
— В думите й има логика — отбеляза Марс.
— Да можехме само да открием онова, което Рой притежава! — каза Декър. Изведнъж лицето му светна. — Мелвин, къде е погребана майка ти?
— Не е погребана. Кремирана е, а прахът й е разпръснат.
— Сигурен ли си?
— Бях там, Декър. Разпръснах го със собствените си ръце. Това беше, преди да ме арестуват. Направих същото и с ба… добре де, с човека, когото смятах, че е баща ми. Сега обаче знаем, че не е бил той. Бил е прахът на мъжа, когото Рой е убил.
Марс замълча за миг и сведе поглед към чинията си. Изобщо не бе докоснал храната си. Декър потри замислено брадичка, а Джеймисън го наблюдаваше.