— Значи оставаш?
— Да, оставам.
Марс въздъхна и огледа малката стая, сякаш в нея се криеха отговорите на въпросите, които си задаваше.
— Тогава и аз оставам.
— Не, не бива да го правиш, Мелвин. Изгуби двайсет години от живота си. Не искам аз да съм причината да изгубиш и тези, които ти остават.
— Както сам каза, това е въпрос на избор. Веднъж вече се опитаха да ни убият. И това ме ядоса. А когато се ядосах на терена, играех най-добре. Наричах го контролиран хаос.
— Трябва да си изпаднал в това състояние, когато играеше срещу нас.
— Така е. През втората част един от вашите защитници ми се подигра, че тичам като момиче.
— Явно е бил голям глупак.
— Затова оставам, Декър. Ако си тръгна и с теб се случи нещо, ще трябва да живея с мисълта за това до края на дните си.
— Е, и? Не сме толкова близки. Не сме приятели от детинство например.
— Но ти рискува живота си за мен. Разкри истини за моето минало, които никога не бих научил сам. Не мога да те изоставя.
Декър кимна бавно.
— Джеймисън и Оливър няма да го приемат добре.
— Ще им кажеш, че Богарт иска да се върнат във Вашингтон, за да работят по случая от друг ъгъл, докато ние с теб оставаме тук.
— Смяташ ли, че ще се вържат?
— Ако разкажеш на Богарт какво се е случило тази нощ, мисля, че ще ти помогне. А Мери може да се върне в Тексас и да продължи да работи по съдебния иск. Съвсем логично е да го направи. А Джеймисън да замине за Вашингтон. Можем и ние да отидем с нея, поне за един ден, за да не заподозре нещо.
— Планът ти изглежда добър. Но ако се обърка, ще трябва да прибегнеш до тактиката си на контролиран хаос.
— Винаги съм готов да я използвам.
— Вече сме в четвъртата част на мача, Мелвин.
— По традиция играя най-добре именно в последните минути.
— Мисля, че ще имаме нужда от всичките ти умения — отвърна Декър.
— И никой няма да иска да смени мястото си с мен. Дори ти, предполагам.
Декър го зяпна продължително.
— Какво има? — попита Марс.
— Пак тази дума. Сервитьорката в ресторанта също я използва.
— Коя дума?
— Смяна.
— Смяна? И как ни помага тя?
— Повярвай ми, помага ни. Нещо повече, тя променя всичко.
66
— Какво, по дяволите, правим тук, Декър? — попита Джеймисън.
Бяха пристигнали във Вашингтон и се намираха в един кабинет в полевия офис на ФБР в столицата.
Той посочи папките, пръснати по бюрото.
— Работим по друг случай — отвърна Декър.
— Но защо?
— Защото предишният ни отведе в задънена улица. Не казвам, че няма отново да се върнем към него, но междувременно ще насочим вниманието си към нещо друго.
— А Мери Оливър?
— Тя се върна в Тексас, където работи по съдебния иск на Мелвин. Трябва да подготви някакви документи. Не забравяй, че Мелвин се нуждае от пари. Няма и един цент в джоба.
— Той къде е сега?
— Наблизо.
Джеймисън се отпусна тежко на стола и скръсти ръце на гърдите си. Гледаше мрачно и напрегнато.
— Не мога да повярвам, че се предаваш.
— Не се предавам. — Декър помълча, после добави с примирен вид: — Заплашиха ме в хотелската ми стая в Мисисипи. Маскиран тип с пистолет в ръка. Предупреди ме, че ако не се оттеглим, ще ликвидира всички. Теб, мен, Мелвин, Девънпорт, Оливър, хлапето на Монтгомъри… всички.
Джеймисън се приведе напред.
— Мили боже! Значи тези хора държат Девънпорт! Каза ли на Богарт?
— Да, но ръцете му са вързани. Хюи се погрижи за това. Богарт не може да мръдне от тук.
— И какво ще правим? Нищо ли?
— За момента нищо. Но не и в бъдеще.
Тя погледна папките пред себе си.
— Нито един от тези случаи не е толкова интересен, колкото нашият.
— Съгласен съм, но трябва да подходим по-умно, по-хитро.
Джеймисън го погледна.
— Ако се притесняваш за мен, да знаеш, че мога да се грижа сама за себе си. Нали имам пистолет.
— Притеснявам се повече за Мелвин и Мери Оливър.
— Значи престъпниците печелят, това ли искаш да ми кажеш?
— Само временно. Играта няма да свърши толкова бързо. Ще има продължения. А аз винаги съм обичал продълженията.
По-късно през деня Декър се срещна с Богарт.
— Подготвям част от старшите агенти, които трябва да дават показания пред онази подкомисия в Конгреса. Това ще ми отнеме няколко седмици, като междувременно съм отстранен от оперативна работа.
— Това означава ли, че Хюи е притеснен?