— Ако не го беше погнал, когато видя онзи репортаж по телевизията, нямаше да се озовем в това положение — ядоса се Истланд. — Не си ли чувал израза „Да спи зло под камък“? Той не беше издал тайните ни в продължение на десетилетия, Мак. Ти обаче бръкна право в гнездото на осите и виж докъде я докарахме.
— Отказвам да живея с този меч, надвиснал над главата ми! — отсече Маклелън. — Вие двамата имате купища пари и скъпоплатени адвокати. Ако той проговори, ще успеете да се измъкнете. Но не и аз. Посветих целия си живот на защитата на обществото, докато ти, Дани, трупаше пари, а Хю правеше кариера във Вашингтон. Затова, извинете ме, че се опитах да се защитя.
Маклелън беше много ядосан и за миг изглеждаше, че ще се нахвърли на Истланд, който седеше срещу него. Хюи явно долови това, защото побърза да каже:
— Добре, предлагам да се успокоим и да обмислим нещата. Не бива да губим самообладание. Хайде, Мак, тук нямаш врагове.
Маклелън изгледа продължително Истланд, след което се отпусна в креслото си.
— Дори да предположим, че е жив — продължи Хюи, — защо ще се появява точно сега? Той също ще отиде в затвора.
— Господи, хора! — възкликна Маклелън. — Двамата сте се издигнали толкова много, че очаквах да имате повече ум. Изобщо няма да се появява. Достатъчно е да изпрати онова, което притежава, на „Ню Йорк Таймс“. Или на Си Ен Ен. Или на Министерството на правосъдието. Много добре знаете с какво разполага. Нали го открадна от нас. Беше глупаво от наша страна сами да създаваме доказателства за това, което сме извършили.
— Можеше да го направи във всеки един момент от изминалите четирийсет години — изтъкна Истланд. — Но не го е направил.
— И ако този път оставим злото да спи под камък, както предложи Дани, ще преживеем тази криза — добави Хюи.
— И всичко ще продължи както преди — завърши Истланд. — Стига само да не клатим лодката.
Маклелън изсумтя презрително и каза:
— Вие, момчета, не разбирате. Не видяхте погледа в очите на Декър. Проверих го. Оказа се умно ченге от Средния запад. Много умно. Поканили са го да се присъедини към новия отдел във ФБР. Но всичко това няма значение. Важно е онова, което прочетох в погледа му. Знаете, че умеех да чета погледите на противниковите играчи. Кой имаше най-много отнети топки в цялата гимназиална лига? И то три години поред? Кой? Кажете ми!
— Ти — отвърна отегчено Истланд.
— Именно. И сега ви казвам, че този Декър няма да се откаже толкова лесно.
— Добре, разбрахме те — рече Хюи.
— Какво искаш да направим, Мак? — попита Истланд. — Кажи какво!
Маклелън допи питието си и се замисли върху отговора.
— Едно време щеше да е пределно ясно.
Истланд погледна Хюи, който не откъсваше очи от Маклелън.
— Да не би да казваш, че трябва да го очистим? Да го взривим?
— Това беше преди петдесет години, Мак — каза Хюи. — Времето е различно. Мястото е различно.
Маклелън стовари юмрук върху масата.
— Тогава начинът ни на живот беше изложен на опасност и ние взехме мерки. Сега отново сме в опасност. Смятам, че пак трябва да вземем мерки. Светът не се е променил толкова много. В интерес на истината, дори виждам махалото да се връща и не след дълго ще стигне там, където му е мястото. Случва се навсякъде. Хората си искат страната обратно. Политиците говорят за това. Приемат закони. За бога, Хю, трябва да го виждаш от мястото, на което стоиш. На хората им омръзна да им пробутват едни и същи глупости. Крайно време беше, по дяволите! Става въпрос за бъдещите поколения на Америка, ако не за друго.
Хюи погледна през прозореца на самолета към белите облаци под краката им.
— Онова, което направихме тогава, беше глупаво. Бяхме млади… луди глави. Беше грешка.
— Не го вярваш — отвърна Маклелън.
Хюи го погледна.
— Разбира се, че го вярвам. Аз съм адвокат. Член съм на Конгреса вече повече от три десетилетия. Председател съм на най-важната комисия на Капитолия.
— Дрън-дрън-дрън — рече подигравателно Маклелън, размахвайки празната си чаша. — Това са пълни глупости! Не ми ги пробутвай, господин Всемогъщи!
— Аз съм главен изпълнителен директор на голяма корпорация, чиито акции се търгуват на фондовата борса — обади се Истланд. — Шейсетте години отдавна отминаха. Хю е прав, вече не сме безмозъчни хлапаци.
Маклелън ги посочи с пръст.
— Подобно отношение запрати тази страна в клоаката, в която се намира в момента. Лошите неща се случват, когато добрите хора стоят безучастно.
Истланд и Хюи се спогледаха.
— Досега винаги сме гласували, нали? — каза Хюи.