— Обещавам — отвърна Истланд. — Декър е твой.
68
— Сигурен ли си, че не е тук? — попита Марс.
Двамата с Декър оглеждаха от разстояние скромния дом на Роджър Маклелън, разположен в гъсто залесен парцел на двайсетина минути от центъра на Кейн. До него се стигаше по селски път, застлан с чакъл.
— Той е на полицейска конференция в Джаксън. Ще се върне чак утре — каза Декър.
— Откъде получи тази информация?
— Имам източници във ФБР.
— Алармена система? — попита притеснено Марс.
— Не. Все пак говорим за шефа на полицията. Кой ще посмее да влезе в дома му?
— Е, очевидно ние.
— Мога да се справя сам. Ти остани в колата.
— Не, ще стане по-бързо, ако сме двамата.
— Сигурен ли си? — попита Декър.
— Не, но да действаме — отвърна Марс.
Излязоха от колата, прекосиха забързано пътя, заобиколиха къщата и се озоваха пред задната врата. Декър освети ключалката.
— Бравата е елементарна. Не се налага да използва-, ме таран. Дръж това.
Декър пъхна шперца в патрона, повъртя го малко и вратата се отвори. Когато влязоха вътре, той я затвори и се огледа.
— Какво по-точно търсим? — попита Марс.
— От кабинета на Маклелън липсваше една снимка.
— Добре.
— Нея търсим.
— Но какво ще докаже тя?
— Ще докаже подмяната.
— Какво означава това?
Декър го изгледа странно.
— Първо да я намерим, после ще говорим.
— Но защо да е тук?
— Маклелън е предпазлив. И следва свой собствен план. Сигурен съм, че когато е разбрал за появата ни в града, е свалил снимката, тъй като стратегията му е изисквала да ни покани, за да си „побъбрим“. Не би я върнал на мястото й, след като си тръгнахме.
— Защо? Да не би да очаква да се промъкнем в полицейското управление и да се опитаме да я откраднем? Това е лудост!
— Не. Просто кучият му син е параноик. Няма доверие на собствените си хора. Но в същото време не би я унищожил. Затова я е донесъл в дома си.
Претърсиха партера на двуетажната къща.
— По дяволите! — възкликна Марс, след като провериха книгите в библиотеката. — Този тип определено живее в миналото. Всички тези книги са посветени на превъзходството на бялата раса и на потискането на хора като мен. Те твърдят, че белите трябва да се въоръжат и да отвоюват страната си.
— Не знаех, че сме я загубили — отвърна Декър.
— Смешна работа.
— Не е никак смешно. Повечето от тези книги са написани през последните пет години. Очевидно има доста читатели, които тъгуват по „доброто старо време“.
Марс поклати глава.
— Никога ли няма да превъзмогнем това?
— Не знам. Интересува ме само снимката. Да се качваме горе.
На втория етаж имаше три помещения. Едното беше баня, другото — спалня, а третото бе превърнато в работен кабинет. Беше доста голям. Върху старо чамово бюро бе поставен компютър. Лавиците бяха отрупани с книги и списания, а до компютъра лежеше дневник в черна подвързия. В единия край на бюрото стоеше глобус. До него имаше стационарен телефон и стъклена кутия, пълна със старомодни писалки. Върху нея бяха поставени мастилница и сребърен нож за писма.
Декър се зае с компютъра, докато Марс запрелиства дневника.
— Нещо полезно? — попита Декър.
— Саморъчно подписани признания ли очакваш? Не. Пълни глупости. Откачени размисли върху това как трябва да изглежда светът. Познай как! В него няма място за хора с моя цвят на кожата.
Марс остави дневника и започна да претърсва чекмеджетата на бюрото.
Декър седна пред компютъра и натисна няколко клавиша.
— Има парола. Разбираемо.
Въведе няколко възможни пароли, но нито една не свърши работа. Той се облегна назад и се замисли, докато Марс преглеждаше книгите по лавиците.
— Проверявай ги страница по страница, Мелвин, както направихме на долния етаж. Може да е извадил снимката от рамката и да я е пъхнал в някоя книга или списание — каза Декър и продължи да въвежда пароли. — Влязох! — възкликна той най-сетне.
Марс дойде и надникна над рамото му.
— Коя беше?
— Джордж Уолъс. Кралят на сегрегацията. Само с главни букви.
— Шегуваш ли се?
— Ни най-малко. Е, да видим какви ги върши онлайн добрият полицейски шеф. — Декър отвори уеб браузъра и прегледа данните за търсенията в интернет. — Пада си по организации, изповядващи превъзходството на бялата раса, отряди за самоотбрана и всички, които отричат етническото многообразие.