— Каза ли кои са тези мъже? — попита Оливър. — Ти спомена само шефа на полицията.
— Да, каза. Задачата ни е да открием Рой и да получим доказателствата.
— Декър, нали точно това се опитваме да направим — отбеляза раздразнено Джеймисън.
— Знам, Алекс. Просто смятам, че сега шансовете ни са по-добри.
— Защо?
— Може би имаме асо в ръкава.
— Можеш ли да ни обясниш? — попита Милиган.
— Двамата с Мелвин проверихме една догадка. И открихме нещо, което може да ни помогне да разрешим случая.
— Не ни дръж в напрежение, Декър! — възкликна Джеймисън.
— То доказва, че е извършена подмяна.
— Подмяна? — попита Милиган.
— Точно така.
— Какво означава това?
— Означава, че в случая един човек е бил подменен с друг. — Декър извади нещо от джоба си. — Ето го доказателството — каза той и обърна снимката така, че всички да я видят.
Възцарилата се тишина бе нарушена от прекатурване на стол и тропот на крака към вратата.
Заключената врата.
Мери Оливър се обърна и погледна останалите. Лицето й бе разкривено в грозна гримаса.
— Кучи син! — изкрещя тя на Декър.
После се хвърли към него, но Богарт я хвана за ръката и опря гърба й в стената.
Милиган и Джеймисън наблюдаваха объркани тази сцена.
— Какво става? — попита агентът.
Декър погледна снимката, която бе извадил.
— Това е снимка на Роджър Маклелън, началника на полицията в Кейн. — Замълча за секунда и добави: — В компанията на Мери Оливър.
Богарт изправи съборения стол и нареди:
— Седни!
Оливър отвърна рязко:
— Не можеш да ми заповядваш! Искам веднага да изляза! Нямате право да ме задържате!
— Но това на снимката си ти. Заедно с Маклелън — каза Джеймисън.
— И какво? Има ли закон срещу правенето на снимки? — Тя се извърна към Богарт. — Ако не ме пуснете да си тръгна веднага, ще заведа такова дело срещу ФБР, че ще се озовеш пред бюрото за безработни.
— Съмнявам се — отвърна Декър. — Както обясних предварително на агент Богарт, ти ще бъдеш арестувана и обвинена в отвличането на Лиза Девънпорт.
— Девънпорт? Ти луд ли си? Нямаш никакви доказателства, които да ме свържат с това престъпление!
— Тя би отворила вратата си късно вечер само на човек, когото познава. Местопрестъплението е било манипулирано с цел да се създаде впечатление, че е оказала съпротива. Това не е било така.
— И защо не ми кажеш какъв е бил мотивът ми да я отвлека?
— Смяна на местата. След като Девънпорт изчезна, ти сама предложи да ни помагаш. Изигра отлично ролята на съкрушена приятелка, не пропусна дори да отправиш обвинения към самата себе си. В отсъствието на Девънпорт ти се озова в центъра на разследването. Съобщавала си резултатите от нашите усилия на Маклелън, който вероятно е разполагал със свои хора в Тексас. Когато тръгвахме към дома на Мелвин, ти извади телефона си. Каза, че трябва да отговориш на съобщение от твоя приятелка в Тексас във връзка с иска на Мелвин. Аз седях до теб и не чух телефонът ти да звъни или да писука, или да вибрира… Излъга ни, за да предупредиш своите хора къде отиваме, така че да могат да ни изпреварят и да претърсят къщата. Не се съмнявам, че по-късно си им изпратила ново съобщение, за да им кажеш за скривалището в гаража, за което Мелвин си спомни. Затова то вече беше претърсено, когато пристигнахме там.
— И тогава се опитаха да ни убият! — възкликна гневно Милиган.
— Ти си побъркан! Не познавам никакъв Маклелън. Снимката е направена на някое светско събитие, предполагам.
Марс я погледна и каза:
— Всички тези въпроси за семейството ми, за баща ми или поне за онова, което мисля за него… Опитваше се да измъкнеш информация, преди да ме екзекутират. Опитваше се да разбереш дали знам нещо за съдържанието на банковия сейф.
— Скъсах си задника от работа заради теб!
— След като Декър ми показа снимката — обади се Богарт, — направих известни проучвания. Юридическата работа, която си свършила, е, меко казано, формална и повърхностна. Чиста проба имитация на дейност. Когато Мелвин беше арестуван, Декър го отърва в съда, не ти. Проверих и така наречения „съдебен иск“, който уж си завела от името на Мелвин срещу щата Тексас. Няма такъв.
— Предполагам, че като протеже на расист от ранга на Маклелън не би могла да нарушиш принципите си и да помогнеш на чернокож — отбеляза Декър. — Но няма значение. Арестувана си за отвличане. Това означава двайсет години или до живот във федерален затвор. А ако Девънпорт е мъртва, може да получиш и смъртна присъда.