Выбрать главу

— Съмнявам се, че процесът ще се проведе в Кейн — отбеляза Богарт.

— Това им е работата на адвокатите. Ще ме пуснат под гаранция, но не се притеснявайте, няма да изчезна, ще дойда на процеса. Аз съм дългогодишен полицейски служител, удостоен с куп награди. Поддържам силни връзки с местната общност. Никой в полицията не може да се похвали с моите заслуги. Съдът ще прецени, че няма риск да се укрия — завърши той и на устните му заигра тънка усмивка.

— Трябва да му се признае на този мръсник, че разсъждава логично — каза Милиган.

— Каквото и да си мислиш, Маклелън, трябва да ти е ясно, че здравата си загазил заради това отвличане. Ще отидеш в затвор до края на дните си. Сега имаш възможност да се погрижиш двете ти приятелчета да получат същото. Сигурен съм, че ФБР може да уреди да ви изпратят в един затвор. Тримата мускетари в оранжеви гащеризони! Каква гледка ще бъдете само!

Появи се автомобилът, който очакваха, и спря близо до тях.

— Да вървим! — подкани ги Богарт.

После улови Маклелън за ръката и го поведе към колата.

Куршумът прониза полицейския шеф в средата на челото и му татуира трето око. Той падна върху Богарт и миг по-късно се свлече на земята.

Милиган извади пистолета си. Марс сграбчи Джеймисън и Девънпорт и ги събори на земята.

Декър погледна тялото на Маклелън. От раната течеше кръв и се събираше на локвичка под главата му. После се втурна към другия мъж, който стоеше вцепенен.

Вторият куршум удари непознатия с белезниците право в гърдите, прониза тялото му и излезе между лопатките. Той се строполи върху Декър, който почувства как един куршум профучава покрай него, преди да се забие в земята.

Тялото на Маклелън лежеше напълно безжизнено. Беше мъртъв още преди втори куршум да прониже сърцето му.

На земята лежаха двама мъртви и шестима живи. Засега.

Двамата агенти, които бяха пристигнали току-що, скочиха от седалките и се прикриха зад автомобила.

— Изстрелите дойдоха от там — каза единият и посочи на изток.

— Извикайте подкрепления! — нареди Богарт. — И вдигнете хеликоптер във въздуха. Да се опита да проследи стрелеца.

Но Декър, който лежеше в пръстта, затиснат от тялото на втория мъртвец, знаеше, че е прекалено късно.

71

Девънпорт бе настанена в болница, където щеше да прекара нощта, за да й бъдат направени пълни изследвания.

По всичко изглеждаше, че ще се възстанови доста бързо, поне физически. Психическата и емоционалната част от процеса щяха да отнемат много повече време.

При нея бяха Джеймисън и Милиган, придружени от няколко федерални агенти. Бяха взели всички предпазни мерки, за да гарантират безопасността й.

Маклелън и съучастникът му бяха откарани в градската морга.

Убиецът се бе измъкнал. Декър бе предположил, че докато пристигнат подкрепления в този отдалечен район на Мисисипи, той вече ще е стигнал пеша до Тенеси.

Сега тримата с Богарт и Марс седяха край една маса в моргата и разсъждаваха върху загубата на основния си свидетел.

— Оливър не може да свърже Хюи и Истланд със случая — каза Богарт. — Никога не се е срещала с тях и никога не е установявала контакт по какъвто и да било начин. Всичко е минавало през Маклелън.

— Сигурен съм, че убийството му е предварително обмислено и планирано — обади се Декър. — Истланд и Хюи могат да загубят много. Но те са далеч по-умни и изобретателни от покойния началник на полицията. Използвали са го, когато са имали нужда от груба сила, нищо повече.

— Ще претърсим внимателно дома му, но твърдият диск на компютъра му е почти празен и очевидно не е записвал нищо. Каквато и комуникация да е осъществявал с другите двама мускетари, вероятно го е правил лице в лице.

— Пътят е дълъг и труден, осеян с безброй препятствия — отбеляза Декър. — Никак не е лесно да разкриеш престъпления, извършени преди близо петдесет години.

Марс кимна разсеяно, но не каза нито дума.

— Разбира се, че те са убили Маклелън и съучастника му — продължи Декър. — Трябва да са наблюдавали или него, или нас. Маклелън е излязъл от управлението и те са го проследили до тук. А може Истланд и Хюи да са знаели за това място. Маклелън го е получил в наследство от баща си. Нищо чудно да им е казал, че я държи тук.

— Аз го знам, ти го знаеш, но не можем да го докажем — каза Богарт. — Извадихме куршумите, но никога няма да открием оръжието, от което са изстреляни. Предполагам, че това е работа на Истланд, който има достатъчно пари и връзки с армията и военната индустрия. Сигурно той е наел професионалист, който е изчезнал отдавна и харчи парите си на някой остров. А ние нямаме достатъчно основания да проследим това плащане. Освен това Истланд вероятно знае всевъзможни счетоводни трикове. Все едно да търсим игла в копа сено.