— Но си върнахме Лиза — изтъкна Марс.
— И слава богу! — възкликна Богарт и погледна към Декър, който кимаше в знак на съгласие.
— Сега трябва да се погрижим всеки да си получи заслуженото.
— С най-голямо удоволствие — отвърна агентът, — но как? Маклелън е мъртъв. Без него не разполагаме с никакви доказателства срещу Хюи или Истланд.
— Всъщност има един начин — каза Декър.
— Какъв? — попита Богарт.
Отговори му Марс:
— Чрез Рой.
Декър кимна.
— Той има необходимите доказателства.
— Добре, Декър, дай ми адреса му и ще му отида на гости — отвърна саркастично Богарт.
— Може би трябва да го накараме той да дойде при нас.
— Как? Няма начин да се свържем с него.
— Разбира се, че има.
— Така ли? — погледна го учудено Марс.
— Отговори на онова съобщение, Мелвин, което Рой ти изпрати уж от мое име.
— По дяволите! Бях го забравил! — възкликна той и извади телефона си.
Богарт впери поглед в Декър.
— Добре, но каква е примамката?
— Винаги сме разполагали с нея. Просто не сме я използвали както трябва.
— Благодаря за разяснението — отвърна недоволно Богарт. — Би ли обяснил на нас, непросветените, какво точно имаш предвид?
— Жена му — каза Декър.
— Какво общо има майка ми с това? — попита подозрително Марс.
Вместо отговор Декър написа нещо на лист хартия и му го връчи.
— Изпрати това съобщение на Рой и виж какво ще се случи — каза той.
Богарт заобиколи масата, надникна през рамото на Марс и прочете написаното. Погледна към Декър и попита:
— Наистина ли смяташ, че това ще свърши работа?
— Ако то не свърши, не знам какво друго би могло.
Богарт потри нервно брадичка и кимна на Марс.
— Давай! Направи го. Както казва Декър, няма да загубим нищо, ако опитаме.
Марс въведе внимателно съобщението в телефона си и пръстът му надвисна над бутона за изпращане. Погледна първо Богарт, после Декър и каза:
— Много я обичаше. Толкова много, че я уби.
— Да, Мелвин. В интерес на истината, това е единственото, на което разчитам.
Марс натисна бутона за изпращане.
Богарт си пое дълбоко дъх.
— Да се надяваме, че идеята ще проработи. Защото не мисля, че имаме резервен вариант.
72
Не ти липсва кураж. Признавам ти го!
Отговорът дойде три дни по-късно, в два през нощта. Звукът от телефона събуди задрямалия Марс. Той стана, прочете го два пъти, после позвъни на Декър и го прочете и на него.
Бяха отседнали в хотел във Вашингтон. След по-малко от пет минути Декър вече чукаше на вратата на Марс.
Той изненадано изгледа напълно облечения Декър и попита:
— Никога ли не спиш?
— Опитах се, но нещо не ме лови сън.
— И мен.
Декър прочете съобщението и претегли телефона в дланта си.
— Той е едновременно ядосан и заинтригуван. Но повече заинтригуван, отколкото ядосан.
Въведе ново съобщение и го показа на Марс.
Може да се уреди. Къде да отидем?
Марс кимна и Декър изпрати съобщението.
После зачакаха отговор. Чакаха, чакаха…
А той пристигна едва в пет сутринта.
— Явно и той не спи — отбеляза Декър.
Съобщението издаваше напрежение.
Прецакаш ли ме, мъртъв си. Декър също. Ще се свържа с вас.
— Харесвам хората, които казват това, което мислят, и не си губят времето с празни приказки — отбеляза Декър.
Инструкциите, продиктувани от обещанието на Рой Марс да се свърже с тях, пристигнаха на следващата нощ.
Тъскалуса. След две вечери, смятано от сега. В полунощ. Само ти и Декър. Видя ли някого в радиус от пет мили, изчезвам завинаги.
Следваше адрес.
— Смяташ ли, че ще ни чака там?
— Мисля, че е много предпазлив човек.
— Иска да отидем само двамата.
— Изглежда категоричен по този въпрос.
— Ами Богарт и ФБР?
— Склонен съм да вярвам на Рой. Види ли федерален агент, ще изчезне отново, Мелвин. И случаят приключва.
— Знам, но пипнахме Оливър и Маклелън. Това не е ли достатъчно?
— Не и за мен. Става въпрос за високопоставен конгресмен с огромна власт и милиардер, убили куп хора, включително деца. Няма да се откажа.
— Добре, аз също. Как ще го направим?
— Няма да е лесно да се измъкнем от Богарт, но можем. Трябва да опитаме.