Марс се подсмихна.
— Благодаря, Декър, оценявам доверието ти.
— Това не са празни похвали. Играл съм при професионалистите. В отбора ни нямаше нито един бек, който да може да се мери с теб.
Ръката на Марс, която разрязваше пържолата, замръзна във въздуха. Понечи да отвърне нещо шеговито, но видя, че Декър говори напълно сериозно.
Двамата впериха погледи един в друг. Накрая Марс каза:
— Благодаря, това… това означава много за мен.
Вечеряха в пълно мълчание.
Когато приключиха, Декър поръча две бири. Чукнаха халби.
Декър отпи от своята, после я остави. Беше неспокоен и барабанеше с пръсти по масата. Искаше да каже нещо, но не можеше да намери нужните думи.
Марс забеляза притеснението му и попита:
— Ей, човече, добре ли си?
Декър си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и когато видя загриженото изражение на Мелвин, откри подходящите думи.
— Каквото и да се случи тази вечер — каза той, — искам да знаеш, че за мен беше искрено удоволствие да се запознаем, Мелвин.
Марс явно разбра колко му е трудно да направи подобно признание. Усмихна се и каза:
— Аз пък се радвам, че си включил радиото в онзи момент.
Когато изпиха бирите си, Марс попита:
— Какво смяташ, че ще се случи?
— Рой непременно ще се появи, защото изпълнихме условието му и дойдохме сами. Но не очаквам всичко да мине по мед и масло. Ще ни хвърли няколко криви топки, това му е в кръвта.
— Какви криви топки?
— Откъде да знам. Играл съм футбол, а не бейзбол.
73
Тръгнаха пеша към адреса, който Рой им бе дал, и пристигнаха една минута преди полунощ. Улиците бяха пусти, нощта — хладна, а небето — чисто. Декър бе посъветвал Марс да включи телефона си в очакване на следващото съобщение от Рой.
Декър се огледа и възкликна:
— Това е чудесно!
Марс също се огледа и попита:
— Кое?
— Построили са обществена библиотека на мястото на взривения офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Знаеш, че хората, които четат, са по-толерантни, по-либерални и страдат от по-малко предразсъдъци в сравнение с тези, които не четат.
— Чудесно. Всички да си извадят читателски карти!
Изчакаха пет минути, преди телефонът на Марс да изписука. Пристигна съобщение от Рой.
Продължете половин миля направо. Ще видите черен форд, паркиран до бордюра. Ключовете са под шофьорската седалка. Указанията са на седалката до нея. Следя ви дори в момента. Видя ли още някого, край.
— Започва се — каза мрачно Декър.
— Взе ли пистолета си?
Декър кимна.
— Надявам се да не се наложи да го използвам, защото това ще означава, че някой е открил стрелба по нас.
Изминаха половин миля направо и откриха черния форд. Качиха се в него и Декър измъкна ключовете, докато Марс четеше инструкциите.
— Трябва да караме на запад по този път, след което да излезем на шосе осемдесет и две и пак да продължим на запад. Там ще получим нови инструкции.
Потеглиха и не след дълго вече пътуваха по шосе №82.
— Явно отиваме на някое затънтено място в дълбоката пустош — отбеляза Декър.
— Вече сме там, Декър. Огледай се, около нас има само пустош — отвърна Мелвин и попита притеснен: — Смяташ ли, че ни е заложил капан и се кани да ни убие?
— Ако искаше да го направи, разполагаше с достатъчно възможности досега.
— Да, предполагам, че си прав.
— От друга страна обаче, може и да греша. Както ти сам каза, той е луд.
— Благодаря ти за позитивното мислене.
Декър често поглеждаше в огледалото за обратно виждане.
— Каза, че ни държи под око, но не виждам никого.
— Може да блъфира.
— Не ми прилича на човек, който обича да блъфира.
Марс също погледна назад.
— Може да кара с изключени светлини.
— Възможно е.
Марс го упъти на следващите три кръстовища и накрая се озоваха пред порутена къща встрани от шосето. Наоколо нямаше други постройки.
— Това място ми изглежда ужасно усамотено и зловещо — отбеляза Марс, когато спряха пред къщата.
— Не виждам друга кола — каза Декър.
Секунда по-късно встрани от къщата присветнаха автомобилни фарове.
Декър и Марс излязоха от колата.
Шофьорската врата на другата кола се отвори и те видяха Рой Марс.
Когато луната го освети, забелязаха, че е с избелели джинси, яке, фланелена риза и работни обувки. Пистолетът в ръката му беше огромен и насочен право към тях.
Декър пристъпи напред и извика:
— Мисля, че това е излишно.
— Какво ще кажеш за пистолета на кръста ти, Декър. От тук виждам издутината. Въпреки шкембето ти.