— Защо ми казваш това? — попита Марс.
За пръв път Рой им се стори притеснен.
— Защото това е истинската причина да те натопя за убийството, Леви. Не за да те защитя. Майка ти не знаеше какво се каня да направя. Смяташе, че просто ще изчезна. Ако знаеше какви планове кроя, никога нямаше да ми позволи да го направя… По дяволите, щеше направо да ме убие!
— Защо? — попита Марс.
— Наистина ли трябва да ми зададеш този въпрос?
— Да, трябва.
— Защото независимо от начина, по който си бил заченат, тя те обичаше повече от всичко на света. — Рой замълча, после добави унило: — Повече дори от мен.
Марс впери поглед в Рой, докато той сведе очи и продължи:
— Изпращането ти в затвора бе единственият начин да си отмъстя за стореното от онзи мръсник. Макар че той най-вероятно пет пари не би дал за това, в теб имаше частица от него. Така че те натопих, за да си отмъстя на него.
Настъпи продължителна тишина.
— Много гадно, Рой — отбеляза Декър, докато Марс се взираше в мъжа, когото бе смятал за свой баща. — Натопил си невинен човек.
Рой вдигна рамене.
— Казах ти и преди, Декър. Стореното — сторено. Не се чувствам длъжен да се оправдавам нито пред теб, нито пред когото и да било.
— Калахан! — прозвуча познатият вече глас, усилен от мегафона. — Времето ти изтича!
Декър погледна към вратата и попита:
— Какво ще правим с онези типове отвън?
— Може би има начин да се измъкнем. Ще им дам това, което искат.
— И те ще ни оставят да си тръгнем?
— Мен да, вие двамата се оправяйте сами.
— Кучи син! — възкликна Марс и тръгна към Рой, който насочи пистолета си в него.
— Не ме карай да те застрелям, Леви.
— Аз ще те застрелям — закани се Декър.
— Не — отвърна Рой. — Аз бих могъл да застрелям някого в гръб, но не и ти. А сега, ако ме извините, чака ме работа.
В тъмнината Рой се блъсна в Декър на път към вратата. Хвана се за ръката му, за да не падне, и каза:
— Много си отслабнал, Декър. Но ти се е отразило добре.
Пусна го и извика през прозореца:
— Идвам! Ако искате да разберете къде са нещата, които ви интересуват, ще трябва да сключим сделка. Застреляте ли ме, документите ще отидат там, където никога не бихте искали да попаднат.
— А другите двама с теб? — попита гласът.
Рой не си направи труда да ги погледне.
— Не са мой проблем — извика той.
— Мръсник! — изръмжа Марс, но Декър го спря.
— Пусни го, Мелвин.
— Защо? За да оживее той, а ние да умрем?
— Не бъди такъв пъзльо, Леви — подсмихна се Рой. — Може и да се измъкнеш. Не успееш ли, ще се видим на оня свят.
— Не, няма — отвърна Марс. — Аз ще бъда при мама. А ти знаеш къде ще отидеш.
— Ето ме — извика Рой и излезе през вратата с насочен нагоре пистолет.
Декър погледна през прозореца и видя трима мъже да тичат към Рой.
Всички бяха облечени с камуфлажни дрехи, носеха бронирани жилетки и държаха винтовки в ръце. Мигом заобиколиха Рой.
— Къде е? — попита един от тях.
Рой погледна към малката къща.
— Ей, Леви, кажи на майка ти… — Гласът му потрепери и очите му се наляха със сълзи. — Кажи й, че я обичам. Винаги съм я обичал…
— О, по дяволите! — възкликна Декър, сграбчи Марс и го дръпна рязко назад.
Марс се плъзна по пода и се удари в отсрещната стена. Декър се втурна към него и го прикри с тялото си.
А навън Рой разтвори якето си. На кръста си носеше колан с пластичен експлозив, свързан с детонатор.
Мъжете, които го бяха наобиколили, хукнаха да бягат.
Но беше прекалено късно.
Рой Марс натисна копчето на детонатора.
И четиримата просто се изпариха.
75
Декър седеше срещу Марс и се взираше в него.
Намираха се в хотелската стая в Тъскалуса.
Богарт стоеше прав и наблюдаваше и двамата. Изражението му не бе никак щастливо.
Част от къщата се бе срутила, когато Рой Марс бе детонирал експлозивите, обвили тялото му. Декър и Марс бяха извадили късмет и се бяха измъкнали от руините без сериозни наранявания.
Качиха се на пикапа, оставен от нападателите, и стигнаха до място, където мобилните им телефони уловиха сигнал. Пристигна полицията, а после се появи Богарт с цял екип федерални агенти. Декър и Марс бяха отведени в местната болница, където прекараха нощта, а на сутринта бяха изписани.
Джеймисън също бе долетяла с Богарт и в момента стоеше до него. Тя изглеждаше също толкова ядосана, колкото и агентът на ФБР.
— Не ти ли мина през ума да споделиш какво възнамеряваш да правиш? — попита той.
Декър сви рамене.