Декър седна на задната седалка и запрелиства книжката. Не пропусна нито една страница, но не откри нищо.
— Декър, погледни гръбчето — каза Джеймисън. — То е твърде издуто.
Той я послуша и дори се опита да пъхне пръст между гръбчето и книжното тяло, но пръстът му бе прекалено дебел.
— Някой да има фенерче? — попита Декър.
Богарт му подаде едно, което извади от джоба на сакото си.
Декър освети гръбчето на книжката.
— Тук има нещо — каза той.
— Разкъсай корицата — посъветва го Богарт.
— Не обичам да унищожавам книги.
— Господи! — възкликна агентът и добави: — Почакай малко. — Отиде до багажника на колата и извади куфара си. — Още не съм се настанил в хотела — обясни Богарт. Отвори куфара и взе от него един костюм, окачен на телена закачалка. Измъкна я и я подаде на Декър през прозореца на задната врата. — Опитай с това.
Декър изправи леко куката на закачалката, за да я пъхне в отвора.
— Определено опира в нещо — каза той. След няколко минути усилия заяви: — Добре, излиза. — Издърпа бавно куката и пред очите им се появи горната част на ключ.
Джеймисън, която имаше най-фини пръсти от четиримата, бръкна внимателно между гръбчето и книжното тяло и извади ключа. Повърхността му бе лепкава.
— Рой вероятно го е намазал с лепило, преди да го плъзне вътре — каза Декър. — Така ключът не би могъл да изпадне случайно.
— Какво ли отключва? — попита Богарт.
Джеймисън го вдигна високо.
— Според мен това е ключ от банков сейф — отвърна Декър.
— Добре, но коя е банката? В Тъскалуса има повече от една банка. Ако изобщо сейфът е в Тъскалуса…
Джеймисън погледна през прозореца.
— Добре, защо не опитаме онази до библиотеката? — попита тя.
Богарт също погледна навън и отвърна:
— Звучи ми логично.
Влязоха в банката, където служебната карта и значката на Богарт значително ускориха процеса. Ключът наистина бе за сейф, разположен в трезора на въпросната банка.
Когато управителят на клона спомена необходимостта от заповед за обиск, Богарт отвърна:
— Мога да извадя заповед, но забавянето ще даде възможност на двама убийци да се измъкнат от правосъдието.
— Но наемателят на сейфа има права! — възрази управителят.
Декър извади снимката на Рой Марс и му я показа.
— Това ли е той?
Управителят се взря в зърнестото изображение.
— Да, така мисля.
— В такъв случай няма да има нищо против. Мъртъв е.
Това им осигури достъп до трезора. Управителят сложи в едната ключалка ключа, който Декър и останалите бяха донесли, а в другата — ключа, който се съхраняваше в банката.
Отвори сейфа и ги остави да разгледат съдържанието му насаме.
Декър погледна Марс и попита:
— Готов ли си?
— Готов съм от много отдавна.
Марс отвори кутията и впери поглед в съдържанието й.
Декър извади бавно една снимка от нея.
Богарт взе писмо и го зачете.
На Марс се паднаха карта и няколко листа, изписани на ръка.
Джеймисън взе компютърен диск.
— През шейсетте не е имало такива неща. Рой… искам да кажа, Калахан явно е прехвърлил някаква информация върху него.
Отне им час, докато прегледат цялото съдържание на сейфа и изгледат диска на лаптоп. Бе очевидно, че кадрите на него са били записани на лента, а после са били прехвърлени на диск.
Когато приключиха, Декър погледна останалите.
В отговор те го зяпнаха изумени.
Големият лош вълк бе пипнал трите прасенца.
Декър вдигна поглед към тавана и възкликна:
— Благодаря ти, Арън Калахан, където и да се намираш!
76
— Доказателствата, оставени от Калахан, бяха толкова железни, че и Истланд, и Хюи направиха самопризнания, за да избегнат смъртното наказание — заяви Богарт.
Бяха се събрали в същата заседателна зала в „Куонтико“, в която бяха започнали работа по случая „Мелвин Марс“. Присъстваха всички, включително Девънпорт и Милиган. Разбира се, Марс също бе дошъл.
— Явно Тримата мускетари са искали да документират делата си — продължи Милиган. — Снимали са се с бомбите. Писали са писма, в които обсъждат какво възнамеряват да направят, и други писма, в които с най-големи подробности изреждат какво са направили. Заснели са дори филм, в който се хвалят какво са извършили. Очевидно са се гордеели. Има и карти на църквата и офиса на асоциацията. Списък на жертвите с отметки срещу всяко име. И прочие, и прочие… Направо невероятно!
Богарт добави:
— Снимали са се и с качулки на Ку-клукс-клан. Увековечили са дори Хюи-старши с расистки лозунг в ръце. Глупостта им не е познавала граници!