Богарт описа накратко всеки случай, като изтъкваше най-важните моменти в него.
Декър забеляза, че останалите следят информацията в папките. Видя Милиган да го поглежда изненадан, тъй като той не си направи труда дори да отвори своята папка. Вероятно Богарт не им беше казал за абсолютната му памет. Декър следеше внимателно случаите и отгръщаше мислено страниците в главата си в синхрон с информацията, която се появяваше на екрана.
Когато приключи, Богарт ги огледа и попита:
— Някакви коментари?
— Продължавам да смятам, че трябва да се захванем със случая „Морило“ — каза Милиган. — Той крие най-големи шансове за успешен изход. Обвиненията не са достатъчно солидни и разследващите са пренебрегнали важно доказателство. На програмата ще се отрази благоприятно, ако започнем със силен старт.
Богарт огледа останалите и попита:
— Други мнения?
— Не мисля, че трябва да се занимаваме със случая „Морило“ — обади се Декър.
— Защо? — попита рязко Милиган.
— Защото най-вероятно е виновен.
Милиган се вторачи в него и масивният му врат се издължи като на кобра.
— На какво се основава това заключение?
— На несъответствия.
— Например?
— Морило е бил цивилен подизпълнител по проекти, възлагани му от военноморските сили. На втора страница от показанията си той съобщава на полицията, че е тръгнал за военноморската база „Крейн“ в окръг Мартин, Индиана, в девет сутринта. И е пристигнал там в осем и петнайсет.
— Това е, защото… — започна Милиган тържествуващо, но Декър продължи, без да му обърне внимание:
— Това е, защото на втори април две хиляди и шеста година окръг Мартин и военноморската база са преминали от източната към централната часова зона. С други думи, Морило е напуснал дома си в девет часа източно време, или в осем часа централно време.
— Правилно — призна неохотно Милиган. — Къде е несъответствието?
— Морило е имал мотив да убие жертвите. Но има един свидетел — Бахити Садат, — който дава показания в негова полза. Той твърди, че е видял Морило на улицата срещу магазина си в шест и петнайсет вечерта. Според съдебномедицинската експертиза и останалите доказателства убийствата са били извършени в шест и деветнайсет. И тъй като това се е случило на десет мили от магазина на Садат, а по това време Морило не е разполагал с автомобил, показанията на Садат му осигуряват желязно алиби.
— Полицията обаче не обръща внимание на думите на Садат, защото е мюсюлманин — намеси се Милиган. — Историята се развива в разгара на войните в Близкия изток, когато мнозина американци страдат от предразсъдъци. Показанията на Садат са непоклатими. Те осигуряват алиби на Морило, но съдебните заседатели не ги вземат под внимание. — Милиган замълча и впери поглед в Декър. — Надявам се, че не страдаш от подобни предразсъдъци?
Декър не обърна внимание и на тези му думи и продължи:
— Садат е заявил, че току-що приключил вечерната си молитва. И точно тогава видял Морило. Спомнял си го съвсем ясно, защото вдигнал поглед от молитвеното килимче и забелязал Морило пред витрината на магазина си. Бил абсолютно сигурен, че е той.
— Именно — заяви Милиган, който започваше да губи търпение. — На практика излагаш моята теза.
— Молитвата, която Садат твърди, че бил приключил току-що, е била Магриб, четвъртата за деня.
— Именно. Ревностните мюсюлмани се молят пет пъти дневно. Всички знаем това — посочи Милиган.
— В интерес на истината, много хора не го знаят, а по онова време броят им е бил далеч по-голям — отвърна Декър. — Работата е там, че Магриб не може да започне преди залез-слънце. Религиозният канон е изричен. На тази дата слънцето в Индиана е залязло в седем часа и дванайсет минути, или почти час по-късно от момента, в който Садат твърди, че е вдигнал глава от килимчето и е видял Морило на улицата. Човешко е да се греши и ако ставаше въпрос за няколко минути, никой нямаше да обвини Садат в каквото и да било. Но по това време слънцето все още е греело ярко на небето. Нито един мюсюлманин няма да започне Магриб, или тъй наречената Молитва при залез, ако слънцето не е залязло. И нито един мюсюлманин няма да я приключи цял час преди то да залезе.
Милиган остана с отворена уста.
Богарт и Джеймисън се спогледаха.
— Освен това — продължи Декър — от скицата, която са направили полицаите и са приложи към делото, предната витрина на магазина на Садат гледа на запад, към улицата, по която Морило би трябвало да е вървял в този момент.