— А мюсюлманите у нас се молят с лице, обърнато на изток — намеси се Джеймисън. — Към Мека.
— Следователно Садат би трябвало да е стоял с гръб към Морило — каза Богарт. — С други думи, не би могъл да го види, когато е вдигнал поглед от килимчето. Изненадан съм, че никой не е обърнал внимание на това.
— Повечето американци не знаят почти нищо за мюсюлманските обичаи — каза Декър, — а по онова време са знаели още по-малко. Тогава не са били наясно дори с разликата между сунити и шиити. Мисля, че ако се разровите, ще откриете, че Морило и Садат са се познавали и са уточнили предварително алибито, макар да не се е получило. А това ни води към извода, че Морило наистина е виновен. И след като и бездруго е в затвора, където му е мястото, предлагам да не си губим времето с него.
Милиган се облегна на стола си, напълно смазан.
Декър погледна Богарт.
— Сега можем ли да обсъдим случая „Мелвин Марс“?
— Чакай малко — прекъсна го Милиган. — Доколкото разбрах, ти си пристигнал едва днес. Да не би предварително да си получил досиетата?
— Не, получи ги тази сутрин — отвърна Богарт. — Лично му връчих папката.
Милиган се обърна към Декър.
— И за няколко часа успя да извадиш толкова подробна информация от всеки случай?
— Нищо не съм вадил. Прочетох свидетелските показания и докладите на експертите. Всичко е в тях.
— А откъде знаеш толкова за молитвите в исляма? — продължи Милиган.
Декър сви рамене.
— Чета много.
— Ами точният час, в който слънцето залязва? — настоя агентът.
— Аз съм от тази част на страната. Всичко това е в главата ми.
— За конкретен ден от две и шеста година? — не повярва Милиган.
— Да — отвърна невъзмутимо Декър.
Милиган попита с обвинителен тон:
— А знаеше ли предварително, че се интересувам от случая „Морило“?
— До момента, в който влязох в тази стая, дори не подозирах за съществуването ти — отговори спокойно Декър. Погледна отново Богарт и каза: — Можем ли вече да обсъдим случая „Марс“? Защото не смятам, че останалите, които сте подбрали, могат да се сравняват с него. След като Садат лъже, Морило е виновен, а ние не сме се събрали тук, за да пускаме престъпници на свобода, така че предлагам да продължим напред.
Девънпорт покри устни с длан, за да скрие усмивката си, докато Милиган се опитваше да изпепели Декър с поглед.
Преди Богарт да каже каквото и да било, психоложката заяви:
— Гласувам да поемем случая „Марс“.
Декър я изгледа с любопитство.
— Но аз още не съм го изложил!
— След това, което направихте, господин Декър, аз съм готова да се доверя на преценката ви. Рос, можем ли да гласуваме?
Богарт погледна Джеймисън и Декър и отвърна:
— Добре. Който желае да поемем случая „Марс“, моля да вдигне ръка.
Вдигнаха се четири ръце. Единственият глас „против“ беше на Милиган.
Декър се приведе напред и попита:
— А сега мога ли да го изложа по същество?
9
Срещата приключи два часа по-късно. Уговориха се да се съберат на следващия ден. Когато излязоха от сградата, Девънпорт си тръгна заедно с Декър и Джеймисън, а Богарт остана да размени няколко думи с Милиган.
— Имате ли време да пийнем някъде? — попита Девънпорт, докато погледът й сновеше между Декър и Джеймисън. — На пет минути от базата има едно чудесно заведение.
Джеймисън се поколеба.
— Дойдохме тук с колата на агент Богарт…
— Той може да се присъедини към нас, ако желае. Ще му изпратя есемес. Исках да поговорим за случая преди утрешното обсъждане. После с Богарт ще ви откараме. Аз също съм с кола.
Джеймисън погледна Декър.
— Нещо против?
— Предлагат ли нещо за ядене? — попита той. — Почти не съм обядвал.
— Разбира се — отвърна Девънпорт и огледа огромното му тяло.
— Да вървим тогава — каза Декър.
Името на заведението беше „Вертеп“, доста подходящо название за кръчма, посещавана предимно от войници, полицаи и фермери и много рядко от някой костюмар.
Компанията на Декър се настани на една маса в дъното, възможно най-далече от бара, край който вече бе претъпкано и шумно в първия ден на новата година. От дигиталния джубокс кънтеше музика.
Девънпорт се настани до Декър, а Джеймисън седна срещу тях. Четвъртият стол беше за Богарт, на когото Девънпорт вече бе изпратила съобщение. Той обеща да се присъедини към тях след двайсетина минути.
Поръчаха си бира и храна. Пред Декър изникна огромна купчина пържени картофи със сирене и чили, докато Девънпорт си взе пърленка, а Джеймисън — френска лучена супа.