— Мисля, че първата среща мина добре, като изключим факта, че Милиган се държа твърде рязко и дори грубо — отбеляза Девънпорт.
— Пази си територията — отвърна Джеймисън. — Мисля, че не му харесва външни хора да участват в разследвания на ФБР.
— Ще трябва да се примири — заяви Девънпорт. Отпи глътка бира и впери поглед в Декър, който се бе нахвърлил на пържените картофи. — Останах впечатлена от онова, което направи, Еймъс. Имаш ли нещо против да те наричам така?
Декър преглътна и отвърна, без да я погледне:
— Не исках да си губим времето със случаи, които не са интересни. Да, можеш да ме наричаш Еймъс.
— Но очевидно си заинтригуван от историята на Мелвин Марс.
— Да.
— Когато представяше случая, спомена, че си играл срещу него в колежа. Това ли събуди интереса ти? Или приликите със случилото се в Бърлингтън? Защото не го спомена по време на срещата.
Декър вдигна бавно поглед от храната си, а Джеймисън изгледа подозрително Девънпорт.
— Не го споменах, защото няма нищо общо с причините да поемем случая — отвърна той.
— Стига, Еймъс! — каза Девънпорт. — С твоя ум! Хипертимезия, съчетана със синестезия в резултат на мозъчна травма, получена на футболното игрище? Прекалено умен си, за да пропуснеш връзката.
— Богарт ли ти каза? — попита той.
Тя кимна.
— Дойдох преди седмица. Имах достатъчно време да се аклиматизирам и да поговоря с Рос. Току-що бе приключил със случая, който сте разследвали заедно, и тъй като вече бях дала съгласието си да се включа в екипа, сподели доста подробности.
— Не съм убедена, че е трябвало да го прави — каза Джеймисън.
Девънпорт вдигна ръце в знак на капитулация.
— Моля ви, не си правете грешни изводи. Рос не ми е казал всичко, но достатъчно, за да открия сходства между убийството на семейството ти и на родителите на Марс. Аз също намирам случая за интригуващ.
— И Богарт ти е казал за моето състояние? — попита Декър.
— Ами, да. По професия съм клиничен психолог, Еймъс. Специализирала съм в областта на когнитивните аномалии. Между другото, познавам доста от хората в Института за когнитивни изследвания край Чикаго, макар те да са започнали работа там години след като ти си напуснал.
Декър изтри устните си със салфетка.
— Целта ни в случая с Марс е да разберем дали е невинен или не. Нищо повече. А това няма нищо общо с моите когнитивни аномалии. Защото нямам намерение да се превръщам в обект на ничие изследване.
Девънпорт отпи от бирата си.
— Както искаш. Но смятам, че пропускаме чудесна възможност. Извинявай, ако съм те засегнала по някакъв начин. Това е последното, което бих искала да направя. Не съм имала подобно намерение.
Декър сви рамене, но не каза нищо.
Минута по-късно пристигна Богарт и се присъедини към тях. Сервитьорката дойде и взе поръчката му. Когато тя се отдалечи, агентът каза:
— Искам да се извиня за срещата днес. Милиган прекали и му го казах. Не бива да се заяждаме един с друг. Ние сме екип. И който иска да остане в екипа, ще трябва да се държи толерантно.
— Той си беше харесал онзи случай и си го защитаваше — каза Декър. — Не ме е засегнал.
— И така да е, но трябваше да го защитава по-професионално. Внушенията, че се опитваш да саботираш случая му, бяха абсурдни.
Сервитьорката донесе чаша вино за Богарт и той отпи.
— Лиза сигурно вече ви е споменала, че споделих с нея част от случилото се в Бърлингтън.
— Да — отвърна Джеймисън. — Оказа се, че знае за състоянието на Еймъс — добави тя с лек укор.
Дори Богарт да забеляза недоволството й, предпочете да не му обръща внимание.
— Тъкмо разказвах на Еймъс, че съм работила с колегите от Института за когнитивни изследвания — намеси се Девънпорт.
— Но госпожица Девънпорт ме увери, че моите аномалии нямат нищо общо с разследването на случая „Мелвин Марс“ — добави Декър.
Девънпорт вдигна халбата си.
— Туш! — каза тя. — Моля, наричай ме Лиза.
— Марс остава в затвора в Тексас. Първата ни задача е да отидем там — заяви Богарт. — Мястото, където са убити родителите му, се намира на стотици мили западно от затвора.
— А после ще разпитаме Чарлс Монтгомъри в Алабама — обади се Декър.
— Точно така.
— Можем ли да научим нещо повече за този човек, преди да говорим с него? — попита Девънпорт. — Възможно ли е да има някаква връзка между Марс и него?
— Полицията несъмнено търси отговора на този въпрос — отвърна Богарт. — Искам да ви предупредя от самото начало, че ще трябва да действаме доста предпазливо. Щатските власти в Тексас определено няма да останат доволни от появата на федерални агенти. Възможно е дори да ни попитат какво правим там и защо проявяваме интерес към случая. Не мога да ви обещая, че окажат ли натиск, ще имаме силите да му устоим. — Той погледна Декър и уточни: — ФБР получи предварително одобрение за разследване на случаите, изложени в онази папка, Декър. „Марс“ не фигурира сред тях.