— Но въпреки това можем да го проучим — настоя Декър.
— Да, но не бива да забравяме, че властите в Тексас не обичат пришълци от Вашингтон да се бъркат в работата им.
— Можем ли да получим достъп до материалите от процеса? — попита Джеймисън. — Мисля, че трябва да се заемем първо с тях. За момента разполагаме единствено с информацията, която Еймъс откри онлайн.
— Ще се обадя и ще направя всичко възможно — обеща Богарт.
— В такъв случай трябва да се срещнем с Марс — добави Девънпорт. — Разговорът с него ще ни помогне да преценим по-добре психологическото му състояние.
— Съгласен — отвърна Богарт. Погледна към Декър и добави: — Справи се отлично със случая „Морило“, Еймъс. За пореден път забеляза онова, което всички останали бяха пропуснали.
Декър бе зареял поглед встрани и не слушаше какво си говорят останалите. Откъсна се от мислите си и каза:
— Трябва да разберем дали Чарлс Монтгомъри има семейство.
— Какво? Защо? — попита Девънпорт.
Декър не й отговори. Продължи да гледа встрани и да размишлява.
След като излязоха от заведението, Богарт откара Джеймисън и Декър до апартамента му, където Джеймисън бе оставила колата си.
— Е, всичко мина сравнително добре — каза тя. — Макар че Милиган е гадняр. — Тя го погледна и попита: — Какво мислиш?
— Чудя се откъде ли е.
— А Девънпорт?
— Не се съмнявам в нейната компетентност…
— Но?
— Но тя преследва собствени цели.
— Тоест теб.
— Възможно е.
Джеймисън го огледа от главата до петите.
— Наблизо има магазин за мъжка конфекция. Проверих, работи до десет вечерта.
Декър я погледна.
— Толкова зле ли изглеждам?
— Дрехите правят човека.
— Сигурен съм, че който го е казал, не е имал предвид мен.
— Пазаруването ми помага да мисля по-добре — изрече Джеймисън с надежда и показа кредитна карта. — Богарт ми я даде. В случай на необходимост. Това включва дрехи за теб — побърза да добави тя. — А и нали ще получиш заплата.
Декър я погледна.
— Заплата?
— Не знам за теб, но аз не го правя безплатно. Не обсъди ли въпроса с Богарт?
Декър въздъхна.
— Приемам това за „не“. Но те уверявам, че става въпрос за много повече пари, отколкото получавахме в Бърлингтън.
— Наистина ли?
— Наистина. И ако нещата потръгнат, ще се преместим да живеем другаде. Не можем да останем в базата за постоянно. А ти ще трябва да си вземеш кола.
— Не съм мислил върху това.
— Виждам, че не си.
Три часа по-късно Декър и Джеймисън излязоха от магазина за мъжка конфекция, натоварени с покупки. Не се наложи да коригират нищо. Подбраха най-големите размери в магазина — панталони, ризи, обувки, чорапи, бельо и две сака, които бяха толкова големи, че можеха да бъдат използват като платна на ветроход.
Джеймисън бе помогнала за подбора на цветовете и аксесоарите и бе споделила мнението си за дрехите, които Декър бе пробвал. Застанал пред тристранното огледало, той отбеляза:
— Приличам на кит в костюм.
— Това е напълно поправимо. На две минути от апартамента ти има фитнес. А до него има и лекоатлетическа писта.
Когато излезе от пробната, Джеймисън го очакваше с цяла камара анцузи, шорти и тениски, които бе подбрала за него, заедно с обувки за тенис четирийсет и осми номер.
— Четири хикс ел върши ли ти работа? — попита тя.
— Ако са от разтегателна материя, да.
Джеймисън го откара до апартамента му и му помогна да пренесе покупките.
— Благодаря ти за помощта — каза Декър.
— Оценявам, че ми даде възможността…
— Каква възможност? Да влезеш в ролята на мой личен шопинг асистент?
— Не, да работя с ФБР. Богарт никога не би поканил само мен. Взе ме заради теб.
— Не се подценявай.
— Няма. Възнамерявам да се скъсам от работа, за да докажа, че ме бива. Ти обаче ми открехна вратата.
— Наистина ли смяташ, че ще се получи?
— Кой знае? Но това прави нещата още по-интересни.
— Не съм сигурен, че искам да ми се случват интересни неща.
— Значи си се озовал на неподходящото място.
10
Шест сутринта.