— Да, вече казах. Елън Танър.
— Къде и кога се срещнахте с Елън Танър? — попита Декър.
Марс се намръщи.
— Какво общо има това?
— Много общо — отвърна спокойно Декър.
Марс въздъхна дълбоко, облиза подутите си устни и каза:
— Запознах се с Елън на едно събиране на випускниците на колежа, на което присъства и футболният отбор. Това се случи няколко седмици по-рано. Оказа се голяма почитателка на отбора. Красива жена. Забавна. Умна. Виждахме се често. Онази вечер също си уговорихме среща.
— И ти отиде у тях с колата?
— Да.
— Какво правихте в дома й?
— Изпихме по две бири. Тя имаше марихуана, но аз отказах. Това можеше да провали шансовете ми да вляза в НФЛ.
— Спахте ли заедно?
— Тя даде показания. И каза, че сме спали.
— Какво си спомняш? — попита Джеймисън.
— Правихме секс, какво толкова?
— И после си тръгна?
— Да. Имах тренировка на следващата сутрин, исках да се прибера рано и да се наспя. Колата ми обаче се повреди. Затова се настаних в онзи мотел и прекарах нощта там.
— Времето, посочено от Танър и служителя в мотела, не потвърждава думите ти — каза Декър.
Марс разтри очи.
— Да, чух свидетелските им показания в съдебната зала. Не знам какво да кажа. Много добре помня кога напуснах дома на Елън и кога се настаних в мотела.
Декър се облегна на стола.
— Моментът на използване на кредитната ти карта потвърждава версията на служителя в мотела, а не твоите думи.
— Добре знам това, не мислиш ли? — сопна се Марс.
— Просто се опитвам да си обясня неща, които на пръв поглед нямат никакъв смисъл. Последното, от което се нуждаем, е да слушаме лъжи.
Марс дръпна рязко белезниците, приковали го към леглото, но рамката не поддаде. Джеймисън и Оливър отскочиха назад, но Декър не помръдна. По лицето му не трепна дори мускулче.
Марс се отпусна назад и отвърна задъхан:
— Не лъжа.
— Добре — съгласи се спокойно Декър.
— Може да не сте дошли да ми помогнете. Може да сте дошли, за да се погрижите да остана в затвора до края на живота си. Или да ме екзекутират. Може да работите за властите в Тексас.
— И защо да го правим? — попита Джеймисън.
— Откъде да знам, по дяволите? — сопна се Марс. — Може да са ви повикали, когато онзи Монтгомъри си е признал, че е убил родителите ми. Или задачата ви да е да провалите разследването и да ме оставите в затвора.
Всички помълчаха известно време, преди Декър да каже:
— Можеш ли да обясниш разминаванията във времето?
— Ако можех, щях да го направя преди двайсет години, така че отговорът е: не, не мога.
— Добре. Нямаш обяснение? И нямаш какво повече да ни кажеш по този въпрос?
Марс го изгледа ядосан.
— Виж какво, ако не ми вярвате, по-добре си вървете. Защото не ми се занимава с глупости, ако намерението ви не е да ме измъкнете от затвора.
Декър се надигна.
— Не ме разбра правилно, Марс. Не съм казвал, че вярвам в твоята невинност, нито, че искам да те измъкна от затвора. Казах, че искам да открия истината. И ако тази истина означава, че си виновен, ще оставя да те екзекутират. А междувременно ще продължим да разследваме случая. Ще видим къде ще ни отведе това. Достатъчно ясен ли съм?
Джеймисън и Оливър се спогледаха притеснено.
Марс и Декър се взираха един в друг. Първият се опитваше да разбере що за човек е вторият.
— Мисля, че да — каза Марс.
Но Декър вече крачеше към вратата.
След като той си тръгна, Марс се обърна към Джеймисън.
— По дяволите, винаги ли се държи така?
— Общо взето — отвърна тя.
13
Декър тръгна устремно по коридора като вълна, която набира скорост, преди да се стовари върху брега. Чу Джеймисън да тича след него. В другия край на коридора стояха Богарт и Девънпорт.
Бяха оставили Милиган в офиса, който бяха наели на двайсетина минути южно от болницата. Всички се бяха настанили в един местен мотел, който предлагаше най-добрите условия в района.
Джеймисън го настигна и, видимо раздразнена, заяви:
— Бих искала да престанеш да го правиш!
Декър я погледна.
— Кое?
— Да излизаш от стаята по този начин.
— Приключих и си тръгнах. — Декър помълча и продължи: — Купила си ми киноа? Ти сериозно ли? Това храна ли е изобщо?
Тя се подсмихна.
— Толкова си отслабнал, че застанеш ли странично, едвам те виждам.
— Да бе, като тир, който те връхлита челно.
Когато спряха пред Богарт и Девънпорт, агентът попита:
— Какво мислите?
Декър сви рамене.