— Прекалено рано е да се каже. В показанията му има неясни моменти. Трябва да потърсим други възможни обяснения.
— Минали са двайсет години. Следата е изстинала.
— Ще говоря по-късно с него — каза Девънпорт. — И ще ви уведомя за психическото му състояние.
Богарт насочи вниманието си към Декър и Джеймисън.
— Разбирам, че е твърде рано да задавам подобен въпрос, но смятате ли, че лъже?
Джеймисън изглеждаше притеснена от думите му.
— Току-що се запознахме с него. Но ако искаш отговор, тогава… не, не мисля, че лъже.
— Конкретна причина?
— Каза на Декър, че ако не му вярва, може да си върви. Това не е типична реакция на човек, който все още може да бъде екзекутиран. Виновният се хваща за всяка сламка.
Богарт погледна Декър.
— Можеш ли да добавиш нещо?
— Не. — След което се обърна и тръгна по коридора.
Джеймисън въздъхна шумно. На Богарт като че ли му беше забавно. Девънпорт изглеждаше заинтригувана.
— Къде отива? — попита тя.
— Да се рови. Отива да се рови — отвърна Богарт. — И трябва да побързаме, ако не искаме да изостанем.
Върнаха се в наетия офис и прекараха известно време в четене на документи и взиране в компютърни екрани.
Но само мъжете. Джеймисън и Девънпорт бяха останали в болницата, за да разговарят с Марс.
Декър бе облякъл новите си дрехи. През изминалата седмица в „Куонтико“ той бе ставал рано, за да ходи във фитнеса и да тича по пистата. И се бе хранил само с продуктите, които Джеймисън му бе купувала. Малки порции, бе го посъветвала тя. Четири-пет пъти дневно.
Толкова бе напълнял, че дори тези леки упражнения във фитнеса и здравословното хранене му бяха помогнали да отслабне с десетина килограма.
Сега закопчаваше колана си на третата дупка, а бе започнал от последната. Панталоните се въртяха на кръста му. Въпреки това си оставаше ужасно дебел.
Милиган го изгледа и отбеляза неохотно:
— Изглеждаш по-добре, Декър.
— Така е, но гледай да не се блъснеш в мен на пистата. Не искам да пострадаш, защото все още съм с размерите на дирижабъл.
Думите му накараха агента да се усмихне, което се случваше рядко.
— Важното е, че полагаш усилия. Браво на теб.
— Добре, да поговорим за предварителното разследване — подкани ги Богарт.
— Елън Танър вече не живее тук — започна Милиган. — Нямаме представа къде се е преместила и не открихме хора, които я познават. Проверихме в Тексаския университет. Не е следвала там. И тъй като са минали двайсет години, издирването й може да се окаже невъзможно. Нищо чудно да се е омъжила и да е сменила името си.
— А служителят в мотела… как се казваше? — попита Богарт.
— Уилис Симон. Успяхме да го открием. Починал от сърдечен удар във Флорида през две и първа.
— Установихте ли някаква връзка между Танър и Симон?
— Никаква — отвърна Милиган. — Не са се движели в една среда. Имали са и голяма разлика във възрастта. Не открих нищо общо между тях.
— Ако предположим, че са им платили, за да излъжат, има ли начин да проследим плащанията? — попита Декър.
Милиган го изгледа с изненада.
— След двайсет години? Нищо чудно банките, които са използвали, отдавна да не съществуват. Финансовият сектор се консолидира. Освен това защо им е да лъжат? А и кой би им платил?
— За момента предполагам, че Марс казва истината. В такъв случай трябва да открием обяснение за разминаванията във времето, посочено от него, и показанията на Танър и Симон.
Милиган поклати глава.
— Според мен най-вероятно Марс лъже. В противен случай ще се изправим срещу мащабен заговор против футболист от колежански отбор, а не виждам никакъв мотив за това.
Богарт го прекъсна:
— След като сме тук, трябва да проучим всички възможности. Всички.
Милиган заби поглед в записките си, очевидно недоволен от тези думи.
— Разговарях с местното полицейско управление. Повечето полицаи от онова време са се пенсионирали, но успях да открия един, който е бил тук тогава.
— Какво каза той? — попита Богарт.
— Това е било първото убийство в района — отвърна Милиган. — До този момент са разследвали само обири, пиянски сбивания, кражби на коли, издирвали са изчезнали хлапета, решили да се позабавляват, занимавали са се дори с кражба на крава, но това престъпление е потресло целия град.
— Доста бързо са се насочили към Мелвин Марс.
Милиган погледна Декър и каза:
— Уликите са били повече от сериозни.
— Какво знаем за родителите му? Откъде е Лусинда например? — попита Декър.
Милиган прелисти няколко страници.