— Не успях да открия. Няма много информация нито за нея, нито за мъжа й.
— Къде се е научила да шие? Според полицейския доклад си е докарвала допълнителен доход с шиене. Марс също го потвърди днес.
Милиган не скри изненадата си.
— Нямам представа къде.
— Освен това е давала уроци по испански — продължи Декър.
— В Тексас има много испаноговорещи — отбеляза Богарт.
— Но нямаме представа дали Лусинда Марс е от Тексас — изтъкна Декър. — Ако беше латиноамериканска, това би обяснило познанията й по испански. Тя обаче е била чернокожа.
— И чернокожите могат да научат испански, Декър — каза Милиган. — Както и да шият.
Декър не му обърна внимание.
— В момента разсъждаваме на глас — продължи той. — Искаме ли да научим нещо повече, трябва да изследваме различни възможности. Разбира се, че Лусинда е могла да се научи да шие и да говори испански. Бих искал да знам кога и къде.
— Добре, можеш сам да провериш, щом смяташ, че е толкова важно — отвърна Милиган.
— Това и ще направя — каза Декър. — Работила е и към агенция за почистване по домовете.
— Да. Поддържали са доста жилища в града.
— Доста е работила. Някакви роднини?
— Не успях да открия. Същото се отнася и за съпруга й.
— Не ти ли се струва странно? — попита Декър. — Възможно е единият да няма близки, но и двамата?
Милиган поклати глава.
— Минало е доста време. Може да са се преместили другаде. Не всеки има голямо семейство. Понякога хората губят връзка с роднините си. Единственото по-забележително нещо в семейството е бил синът им. Местните вестници са му посветили доста статии още преди убийствата. Момчето е било страхотен спортист. Много жалко…
— Продължавай да проучваш семейство Марс — каза Богарт.
Милиган кимна, но не прие задачата с особен ентусиазъм.
— Били са застреляни, а телата им запалени — каза Декър. — Защо и двамата?
— Ако смяташ, че е направено с цел да се затрудни идентификацията им, грешиш — отвърна Милиган. — И двамата са разпознати по зъбния статус.
— Защо тогава? — настоя Декър.
— Дали в това няма някаква символика? — зачуди се Богарт. — Ако Марс е извършителят, може да е искал да заличи образите им от живота си. Изгарянето на труповете би могло да постигне този ефект.
— Но нали Чарлс Монтгомъри си е признал убийствата — посочи Декър. — Трябва да говоря с него.
— Работим по въпроса — отвърна Богарт.
— Домът на семейство Марс не е далече от тук — отбеляза Декър.
— Точно така. Но е изоставен. Предполагам, че никой не е искал да живее там след случилото се.
— А мотелът, в който Марс е отседнал? — попита Декър.
— Съборили са го. Сега на това място има търговски център — обясни Милиган.
— А домът на Елън Танър?
— Още си е на мястото, но тя отдавна го е напуснала. Не съм сигурен какво ще откриеш там.
— Затова ще проверя — каза Декър. — Да вървим.
След като излезе от стаята, Милиган улови Богарт за ръката.
— Може „Морило“ да не беше най-подходящият случай, но все още разполагаме с папка, пълна с далеч по-перспективни възможности за разследване.
— Още сме в самото начало — отвърна Богарт.
Милиган пусна ръката му и каза:
— Явно му имаш голямо доверие.
— Да, така е. Защото си го е заслужил.
Богарт излезе и тръгна след Декър.
Милиган го последва неохотно.
14
Къщата бе запустяла, а дворът обрасъл в храсти и дървета с гъсти корони, същинска джунгла, през която човек можеше да си проправи път само с мачете.
Декър обаче използва огромните си ръце и масивното си тяло, за да стигне до дома. Богарт и Милиган го следваха.
Спряха пред прогнилата предна веранда и вдигнаха поглед към фасадата. Прозорците на втория етаж бяха заковани с шперплат, но следите от пожара личаха ясно.
— Там са намерили телата — отбеляза Декър, а Богарт кимна в знак на съгласие.
— Трябва да внимаваме къде стъпваме — каза Милиган, — за да не пропаднем.
Декър мина предпазливо по верандата, като заобикаляше най-прогнилите дъски. Добра се до входната врата и я побутна. Тя не помръдна.
Той опря масивното си рамо, натисна, дървото изпука и вратата се отвори. Разбира се, електричество нямаше, но именно затова бяха взели мощни фенери.
Влязоха вътре и откриха, че помещенията са разчистени от отломки и боклуци, но миризмата на плесен и гниене беше навсякъде.
Богарт закри носа си с длан.
— По дяволите, не съм сигурен, че е безопасно да дишаме това.
Декър погледна нагоре.