Милиган го погледна.
— Точно така. В резултат на огъня мускулите и сухожилията се свиват, независимо от това дали жертвата е била жива или мъртва преди началото на пожара. Стиснати юмруци, свити ръце… досущ като боксьор на ринга.
— Затова се нарича така — отвърна Декър, който продължаваше да седи със затворени очи. — Очевидно са били застреляни.
Милиган сви рамене.
— Изстрелите с пушка в главата, при това от близко разстояние, винаги водят до фатален изход.
Декър отвори очи.
— Защо телата са подпалени? Какъв е смисълът, ако вече са били мъртви? Не мисля, че тук се крие някаква символика.
— Полицейските доклади повдигат този въпрос, но не дават отговор — отвърна Богарт. — Ако е направено с цел да се затрудни разпознаването на телата, не се е получило. Жертвите са идентифицирани чрез зъбните статуси. А дори това да не е било възможно, полицаите са могли да определят самоличността им посредством ДНК, дори от изгорял труп.
— Възможно е убиецът да не го е знаел.
— Искаш да кажеш, възможно е Мелвин Марс да не го е знаел? — каза Милиган.
Декър не му обърна внимание.
— Телата са били идентифицирани категорично като Рой и Лусинда Марс, нали?
— Да. В това няма никакво съмнение. Телата са били силно обгорени, но въпреки изстрелите в главата достатъчно голяма част от зъбите им е оцеляла, за да позволи идентифицирането им с помощта на снимките при стоматолога. Жертвите са именно Рой и Лусинда Марс.
— Това не отговаря на въпроса ми. Защо убиецът е запалил мъртвите вече тела?
Следващите няколко минути изминаха в мълчание.
— Възможно е да е изпаднал в паника — предположи Богарт. — Случва се. Опитал се е да се отърве от уликите и е решил, че огънят ще кремира труповете.
— Не е постигнал нищо, освен че димът е привлякъл вниманието на някой съсед, който е позвънил в пожарната. Иначе престъплението е могло да остане незабелязано още дълго.
— Разполагаме ли с надеждна информация за часа на смъртта?
— В случаи с изгорени трупове на открито, сред природата, обикновено се ползват услугите на ентомолог, който търси следи от насекоми — яйца, снесени от мухи, и прочие. Това е възможно и когато убийствата са извършени на закрито. В случая не са открили подобни следи. Насекомите не снасят яйцата си в горящи тела. Затова най-точният метод за определяне на момента на смъртта е анализ на костите. Химически и микроскопски анализ. Това изисква микрорадиография и електронна микроскопия.
Декър кимна.
— Съмнявам се, че в провинциален Тексас преди двайсет години са ползвали подобни технологии.
— А аз се съмнявам, че ги ползват дори днес — изтъкна Богарт. — Затова времето на смъртта е било определено предимно на базата на обаждането в пожарната, което е постъпило десет минути след полунощ. Пожарникарите са пристигнали единайсет минути по-късно. Пет минути след това са открили телата.
— Това означава в нула часа и двайсет и шест минути?
— Точно така.
— Което означава, че телата са били запалени около полунощ.
— Марс е имал достатъчно време да го направи — обади се Милиган. — От дома на Танър отива право вкъщи. Свършва си работата, качва се в колата си и тръгва към мотела.
— Ако телата бяха горели по-дълго — каза Богарт, — бихме могли да предположим, че къщата щеше да пострада повече от пламъците. Убил ги е, подпалил ги е и си е тръгнал в полунощ или малко след това. В такъв случай огънят е горял около половин час, преди да пристигнат пожарните коли.
Декър поклати глава.
— От мотела до дома на семейство Марс са четирийсет минути. Според служителя на рецепцията Мелвин е пристигнал в един и петнайсет. В такъв случай остават трийсет и пет минути, в които не знаем какво е правил.
— Може да е шофирал безцелно в района — каза Богарт. — Може да е изчакал на паркинга, за да се успокои. Все пак току-що е убил родителите си, Еймъс.
— Имал е цели четирийсет минути да се окопити, докато е пътувал. Престоят на паркинга проваля желязното му алиби, което всъщност не е било никакво алиби заради разминаването между неговите показания и тези на Елън Танър и служителя от мотела. Няма логика.
— Това е най-добрият сценарий, с който разполагаме.
— Което е голям проблем.
— Какво имаш предвид? — попита Милиган.
— Използването на кредитна карта преди двайсет години вероятно е ставало ръчно, особено в мотел в провинциален Тексас. Трансакцията не е оставила електронна следа, по която да съдим за часа на извършването й. В такъв случай имаме думата на служителя в мотела срещу тази на Мелвин Марс.