— Не, първата ми мисъл бе да се опитам да оправя колата, но не можах. Прекарах на паркинга пет минути, опитвах се да запаля двигателя, но не успях. Тогава отидох на рецепцията. Онзи излезе от стаичката отзад. Казах му, че колата ми се е повредила, и помолих да се обадя на „Пътна помощ“.
— А той какво ти отвърна? — попита Декър.
— Заяви, че единственият клон на „Пътна помощ“ се намира на два часа път от мотела. И че работното му време е приключило.
— И ти му повярва? — продължи Декър.
— Да, колата не се беше разваляла никога. Баща ми беше отличен механик. Сам оправяше всички проблеми, никога не бях стъпвал в сервиз. И макар да познавах добре района, нямах представа къде се намира най-близката „Пътна помощ“. Каза, че сте ходили в дома ми?
— Да.
— Това е един от най-затънтените райони на Тексас. По онова време мотелът беше единственият в околността.
— И когато разбра, че не можеш да повикаш „Пътна помощ“, реши да пренощуваш в него?
— Да. Реших да се обадя сутринта на „Пътна помощ“. Или на баща ми. Но тогава се появи полицията и разбрах какво се е случило.
— А полицията знаеше къде да те открие благодарение на кредитната карта?
— Предполагам — отвърна Марс.
Богарт се намеси:
— Защо не позвъни на родителите си още същата вечер? Можеха да дойдат и да те вземат.
Декър го изгледа одобрително, след което се обърна отново към Марс.
— Нямах телефон — отвърна Мелвин. — Предполагам, че можех да използвам този в мотела, но беше късно и не исках да ги будя.
— Но нямаше ли да се притеснят, когато се събудят на сутринта и открият, че не си се прибирал? — попита Богарт.
— Е, не бях малко дете. И преди не се бях прибирал нощем. Когато излизах, ги предупредих, че може да закъснея или да остана у Елън и да отида направо на сутрешната тренировка. Футболният ми екип беше в колата. Знаех, че не очакват непременно да се прибера.
— А защо не остана у Елън? — попита Декър.
Марс сведе поглед към окованата си в белезници ръка.
— Вижте какво, правихме секс. Тя беше страхотна мацка. Последната жена, с която съм спал за изминалите двайсет години. Но…
— Но какво? — попита Богарт.
— След драфта за НФЛ щях да стана богат. А тя… Мисля, че тя искаше да бъде част от това.
— Искала е да се ожените? От колко време се срещахте?
— Там е работата, че отскоро. От няколко седмици. Изобщо не мислех за брак. Господи, та аз дори нямах представа къде ще живея в близко бъдеще. Не знаех кой отбор ще ме избере.
— И сте се карали на тази тема?
— Не бих казал, че сме се карали. Просто обсъждахме нещата.
— И какъв бе резултатът от тези… обсъждания? — попита Декър.
— Тя ме помоли най-любезно да се разкарам от дома й и да вървя по дяволите, и аз си тръгнах.
Декър си пое дълбоко дъх.
— Когато миналия път те попитах за това, ти каза, че не си останал да спиш у Елън, защото на сутринта си имал тренировка.
— Какво значение има това, по дяволите? — извика гневно Марс. — Нали онзи тип в Алабама си е признал, че е убил родителите ми? Защо не разпитате него и не ме оставите на мира?
— Непременно ще го разпитаме — отвърна Богарт. — Но имаме въпроси и към теб.
Марс посочи Декър с пръст.
— Този човек мисли, че лъжа. Смята, че съм виновен. Има ми зъб, защото го направих за смях в Кълъмбъс. Тогава „Лонгхорнс“ разбиха „Бъкайс“ на пух и прах. Не може да бъде обективен. Също като онзи прокурор. Знаете ли, че прокурорът беше от Тенеси? И беше президент на клуба на привържениците на техния отбор. Ама че тъпотия!
— Думите ми може да те изненадат — каза Декър, — но трябва да знаеш, че животът на повечето хора съвсем не се върти около футбола. Не съм гледал нито един мач на „Бъкайс“, откакто завърших. Пет пари не давам дали си играл за „Лонгхорнс“, или си ме направил за смях преди повече от двайсет години. Интересува ме само случилото се с родителите ти.
— Добре, радвам се за теб. Казах ти всичко, което знам. Съжалявам, ако не ти е достатъчно.
Марс се обърна на другата страна и заби поглед в стената. Богарт погледна към Декър, който наблюдаваше Марс.
— В колата ти са открити следи от кръвта на майка ти. Имаш ли някакво обяснение?
— Не.
— Възможно ли е да се качвала в колата? И да се е порязала или да й е потекла кръв от носа?
— Не. Не е възможно. Тя никога не е използвала колата ми.
— Разбираше ли се с родителите си? — попита Декър.
— Защо? — отвърна Марс през рамо.
— Мотивът, който обвинението е посочило по време на процеса…
— Знам какво каза онзи тип — прекъсна го Марс. Обърна се отново по гръб. Изглеждаше успокоен или може би примирен. — Родителите ми никога не поискаха нищо от мен, когато разбраха, че ще ставам професионалист. Щях да се погрижа за тях. Да им купя къща, нова кола, да ги подсигуря. Всичко бях планирал.