Декър наклони глава.
— Много те бива в планирането, а?
— Какво лошо има в това?
— Нищо. Но прокурорът е представил свидетели, които са казали съвсем друго. А именно, че родителите ти са искали повече пари, отколкото си бил готов да им дадеш.
— Не родителите ми, а само единият от тях — отвърна бавно Марс.
— Един от тях все пак е пожелал повече — каза рязко Богарт. — В такъв случай свидетелските показания са верни? Защото ти току-що ни каза, че родителите ти не са искали нищо от теб. Излъга ни, така ли?
Марс облиза нервно устни.
— Баща ми. Той се промени през последните месеци. Изпадаше в ужасно настроение и започваше да вика по мен и мама за най-дребното нещо. Имах чувството, че се е побъркал. Предполагах, че причината са парите. Имаше представа колко ще получавам след подписването на договора. Не забравяйте, че правилото за ограничаване на заплатите на новобранците още не беше прието. Бях се подготвил добре и знаех, че ако се класирам сред първите трима, ще получа бонус от седем милиона още при сключването на договора. Това беше преди двайсет години. Знаете ли колко прави в днешни пари предвид инфлацията и всичко останало?
— Над десет милиона и петстотин хиляди — отвърна Декър.
Марс го изгледа изненадан.
— Точно така! Откъде знаеш?
— Предположих. И това беше само бонусът?
— Да. Щях да получа много повече за срока на договора, но черешката на тортата беше именно бонусът при подписването. Вероятно щях да сключа договор за седем години, но с опция да го прекратя след третата. Ако спечелех шампионат или попаднех в Отбора на звездите, щях сам да диктувам условията по следващия си договор. И тогава тези седем милиона щяха да ми се струват дребни пари.
— Но така и не получи подобна възможност — отбеляза Декър.
— Не ти приличам на милионер, нали?
— Какво каза баща ти?
— Искаше да се погрижа за него. Обещах му да го направя.
— Но? — попита Декър.
— Но… Заяви, че иска да го види черно на бяло. Искаше документ, който да ме обвърже юридически.
Богарт погледна Декър и каза:
— Това го нямаше в стенограмата на процеса.
— Така е, нямаше го. И защо, Мелвин?
Марс се изправи в леглото.
— Това е една от причините да откажа да свидетелствам по време на процеса. Адвокатката ми се страхуваше, че ако ми зададат този въпрос, ще се наложи да кажа истината.
— А тя е…?
— Подписах кратка декларация само от една страница, с която се задължавах да предоставя на родителите си трийсет процента от първия си професионален договор.
— Какво се случи с декларацията? — попита Богарт.
— Предполагам, че вече няма значение. — Марс въздъхна дълбоко и каза: — Отървах се от нея.
— Как? Подпали ли я? — попита рязко агентът.
— Знам, че не изглежда добре…
— Меко казано — отвърна Богарт.
17
Без да откъсва поглед от Марс, Декър попита:
— Агент Богарт, бихте ли ни оставили за пет минути, ако обичате?
Богарт се канеше да възрази, но Декър добави:
— Ние сме двама бивши футболисти, които искат да си поговорят за доброто старо време. Нищо повече.
Богарт се надигна бавно.
— Ще изчакам в коридора — каза той.
Когато вратата се затвори зад гърба му, Декър придърпа стола си по-близо до леглото и постави огромните си длани върху страничната подпора.
— Разбрах какво целиш — заяви Марс. — Опитваш се да ме подлъжеш и да ме върнеш в затвора. Няма да кажа нито дума повече в отсъствието на моята адвокатка.
— Обясних ти вече, Мелвин. Тук съм, за да открия истината. Ако не си убил родителите си, ще направя всичко по силите си да го докажа, да отменя присъдата ти и да те измъкна от затвора.
— Не съм убил родителите си. Но седя в затвора вече двайсет години в очакване на отровната инжекция… приготвям се да посрещна смъртта, а тя не идва, после пак се приготвям, а тя пак не идва… Знаеш ли какво изпитва човек в моето положение?
— Не мога да си представя дори — призна Декър.
Марс изглеждаше изненадан от думите му. Погледна към вратата и попита:
— Защо помоли партньора си да излезе?
— Реших, че ще ти бъде по-лесно да говориш с мен, отколкото с ФБР.
— Но ти работиш за ФБР.
— Допреди две седмици живеех в един долнопробен мотел в Охайо. Имах шейсет долара в джоба си и си изкарвах прехраната като частен детектив, който поема възможно най-скапаните случаи. — Помълча и продължи: — Ако настояваш да говориш в присъствието на адвокат, ще си тръгна веднага. — С тези думи Декър се изправи.