— Това е непрофесионално — заяви Богарт.
— Смяташ ли, че е невинен? — попита Милиган.
— Натам отиват нещата — отвърна Декър.
— Защо? — поинтересува се Богарт.
— Заради кръвта в колата. Предложих на Марс две напълно вероятни обяснения, които да го оневинят напълно за наличието на следи от кръвта на майка му в колата. Ченгетата не биха могли да оборят нито едно от тях. Порязване или кръв от носа. Той ги отхвърли. Заяви, че майка му никога не се е качвала в неговата кола. Ако беше виновен, щеше да се хване като удавник за сламка за някоя от тези възможности. Но не го направи.
Останалите се спогледаха. Казаното от Декър им се стори твърде многозначително.
— С други думи, подложил си го на проверка? — попита Девънпорт.
— И той я издържа — каза Декър. — Поне според мен.
Вдигна два листа, захванати с телбод.
— Това са останалите страници от докладите от аутопсията на Рой и Лусинда Марс. Току-що пристигнаха от съдебномедицинската служба. Открили ги на грешно място.
— Как разбра, че нещо не е наред? — попита Богарт.
— В самото начало на докладите се уточнява, че съдържат по трийсет и шест страници. Ние обаче разполагахме с трийсет и четири. Затова позвъних на съдебния лекар.
— Откри ли нещо интересно в новите страници? — попита Джеймисън.
— Само една подробност. Лусинда Марс е имала глиобластом четвърта степен.
Всички го зяпнаха смаяно.
— Мозъчен тумор? — попита Девънпорт.
— Злокачествен мозъчен тумор в терминален стадий, ако се вярва на доклада.
— Мелвин не го спомена — каза Джеймисън.
— Може да не е знаел — отвърна Декър.
— Какво значение има това за случая? — попита Милиган.
— Нямам представа дали има някакво значение — призна Декър. — Тя е умирала, но въпреки това някой я е убил. — Погледна към Девънпорт и каза: — Да оставим майката настрана поне за момента и да насочим вниманието си към сина. Какъв според теб е психологическият му профил?
Девънпорт извади записките, които си бе водила.
— Мелвин Марс се отличава с интелигентност над средната, като е научил много както от книгите, така и от улицата. Завършил е колеж с магистърска степен по бизнес администрация. Определено не е глупав. Наблюдавах интересно съчетание от стремеж да запази определена информация само за себе си и желание да сподели някои неща, сякаш се чувства принуден да защитава своята невинност и да твърди, че е осъден несправедливо.
— Подобно поведение е обичайно за човек, прекарал двайсет години в затвора — отбеляза Богарт. — Разбрал е как работи системата.
— Възможно е — призна Девънпорт, — аз самата съм работила върху подобни случаи, но ми се струва, че у Марс има нещо различно. Просто не успявам да го идентифицирам за момента. Отчаяно иска да научи колкото се може повече за Чарлс Монтгомъри. В същото време се страхува, че властите ще се опитат да направят връзка между двамата и да внушат, че именно той го е наел, за да убие родителите му. Убеден е, че дори невинността му да се докаже, няма да му позволят да излезе от затвора. Всъщност в това отношение като че ли се намира на границата на параноята.
— Не бих нарекъл опасенията му параноя, особено като имаме предвид, че едва не го убиха в затвора — каза Декър, с което си заслужи строг поглед от страна на Девънпорт.
— Ако е наел Монтгомъри преди двайсет години, за да убие родителите му, защо извършителят ще си признава сега? — попита Джеймисън. — Възможно ли е да е свързано с екзекуцията на Марс.
— Съвпадението между двете събития изглежда… — започна Девънпорт.
— Удобно — довърши вместо нея Декър.
— Смятате ли, че всичко е било планирано предварително? — попита Богарт. — От Монтгомъри?
Декър поклати глава.
— Монтгомъри се намира в отделението за смъртници на затвор в Алабама. Откъде ще знае за кога е насрочена екзекуцията на Марс?
Останалите впериха погледи в него.
— Затова трябва да чуем какво ще каже самият Монтгомъри.
— Смяташ ли, че ще каже истината? — попита Девънпорт, която се взираше изпитателно в Декър. — Последните думи на един осъден на смърт?
— Ни най-малко — отвърна Декър.
„Холман“ бе построен през 1969 г. и в него бяха заключени много повече затворници, отколкото бе проектиран да поеме. Намираше се в южната част на Алабама, където летните температури често нахвърляха трийсет и седем-осем градуса, но нямаше климатици, а разчиташе на вентилатори, които да раздвижват горещия въздух. Известен бе с прозвищата си „Кланицата на южните щати“ заради репутацията си на място, в което цари жестоко насилие, или „Ямата“ заради местоположението си в дъното на щата, ако погледнете на картата. Именно в „Холман“ се намираше отделението за осъдените на смърт в Алабама.