Декър и останалите от екипа пътуваха с редовен полет. Пристигнаха в затвора, облечени в якета с надпис ФБР на гърба и служебни карти, закачени на предните им джобове. Крачеха забързано към централния вход, а куфарчето на Богарт го удряше по бедрото.
Преминаха през охраната, след което Богарт, Декър и Милиган предадоха оръжията си и бяха съпроводени до една стая за свиждане.
— Разкажете ни за Монтгомъри — обърна се Декър към надзирателя, който ги придружаваше.
— Той е единак. Не създава проблеми. Не закача никого и никой не го закача. Но е странен тип.
— Кое му е странното? — попита Богарт.
— В Алабама осъденият на смърт може да избере начина на екзекуцията. Доколкото знам, Монтгомъри е единственият, предпочел електрическия стол пред смъртоносната инжекция. Защо някой ще иска да го изпържат, вместо да заспи мирно и кротко?
Богарт и Декър се спогледаха. Продължиха по коридора и минута по-късно седнаха срещу окования във вериги Чарлс Монтгомъри. До стената стояха двама широкоплещести надзиратели.
Монтгомъри беше бял, висок, току-що навършил седемдесет и две. Гладко избръснатата му глава бе леко вдлъбната отляво на темето. Имаше кестеняви очи, зъбите му бяха равни, но пожълтели от никотин, а жилавото му, някога стегнато тяло бе омекнало и провиснало. Мускулестите му ръце бяха покрити с татуировки, а ушите му бяха пробити, явно бе носил обеци, но в затвора те не бяха разрешени.
Той вдигна очи и ги огледа, като започна от Богарт, след което продължи отляво надясно и обратно. После сведе глава и заби поглед в окованите си ръце.
Богарт се представи:
— Господин Монтгомъри, аз съм специален агент Богарт от ФБР. Това са моите колеги. Дойдохме да говорим с вас във връзка с неотдавнашните ви признания, че сте убили Рой и Лусинда Марс в Тексас.
Монтгомъри не реагира по никакъв начин.
Богарт погледна Декър, преди да продължи.
— Бихме искали да ни разкажете повече подробности за нощта, в която евентуално сте убили семейство Марс.
Затворникът отвърна рязко:
— Не е евентуално, наистина ги убих. Освен това вече разказах всичко.
Тонът му не беше враждебен, а спокоен и делови.
— Оценявам това, но трябва да го чуем лично от вас.
— Защо? — попита Монтгомъри, без да вдигне глава.
Декър го оглеждаше, без да пропусне нито една подробност от външния му вид и поведението му.
— От сбиване тук ли е? — попита той. — Или от Виетнам?
Сега вече Монтгомъри вдигна поглед. Очите му бяха лишени от каквато и да било емоция, което показваше, че осъденият на смърт е наистина много опасен човек.
— Какво? — попита тихо той.
В отговор Декър докосна лявата половина на темето си.
— Част от черепа ви е била отстранена, в резултат на което се е получило това хлътване. Травмата в резултат на сбиване ли е? Или на участие в бойни действия? Нали сте служили във Виетнам?
— На няколко крачки от мен избухна мина. Приятелят ми загина. Аз получих дупка в главата.
— В досието ви пише, че сте служили в пехотата — отбеляза Богарт.
— Осемнайсети пехотен полк, Първи батальон, Форт Райли — изрецитира Монтгомъри.
— Кога се върнахте в Щатите от войната?
— През шейсет и седма, а месец по-късно се уволних.
— Военната кариера не ви ли привлече? — попита Декър.
Монтгомъри го изгледа мрачно и каза:
— Да, толкова беше забавно.
Богарт извади някаква папка от куфарчето си.
— Били сте в Тексас, когато Рой и Лусинда Марс са били убити.
— Би трябвало, след като аз ги убих.
— Разкажете ни как се случи.
Монтгомъри го изгледа, без да крие отегчението си.
— Всичко това го пише в папката, която държите. Защо да повтарям едно и също?
— Опитваме се да потвърдим думите ви. Бихме искали лично да ни разкажете какво се е случило. Затова сме тук.
— А ако не искам да говоря с вас?
— Не можем да ви принудим — отвърна Декър. — Но се чудим най-вече защо решихте да направите самопризнания.
— Знаете ли каква е присъдата ми?
— Да.
— В такъв случай какво значение има дали ще си призная още някое престъпление или не? Може да съм решил да облекча душата си. Да получа малък бонус за отвъдното.
— Разбирам ви. Но трябва да проверим думите ви, ако искаме да оневиним господин Марс. ФБР може да се справи с тази задача много по-бързо от щатската полиция. Ако целите ни съвпадат, не виждам защо да не си сътрудничим?