— Какво направихте след това? — попита Богарт.
— Върнах се в колата и зачаках. Армията ме научи на търпение. Бях взел този тип на мушката и не ми пукаше колко дълго щях да го дебна. Затвори към девет, качи се в колата си и потегли. Проследих го. Прибра се у дома си… живееше на много затънтено място. Наоколо нямаше други къщи. Това ме устройваше. Влезе вътре. Аз паркирах и излязох.
— Каква кола карахте? — попита Декър.
Монтгомъри не се поколеба.
— Един ръждясал „Понтиак Гран При“, модел седемдесет и седма, с осемцилиндров двигател. Беше тъмносин и голям колкото къща. На покрива му можеше да кацне хеликоптер.
— Изненадан съм, че помните такива подробности.
— Живях в тази кола около една година.
— Ваша ли беше? — попита Декър.
Монтгомъри вдигна поглед.
— Откраднах я отнякъде, после свих други регистрационни табели от един наказателен паркинг в Тенеси. Не помня точно къде.
— Казвате, че сте стояли и сте чакали пред къщата? — подсети го Декър.
— Точно така. Реших да огледам наоколо. Армията ме научи и да разузнавам обстановката. Наблюдавах ги през прозорците, без да ме видят. Бяха само двамата — той и жена му, както предположих. Помня, че тя беше чернокожа, което ме изненада, защото мъжът беше бял.
— Добре. Какво се случи после? — подкани го Декър.
— Изчаках да стане единайсет и половина или там някъде… може и да е било малко по-късно.
— Сигурен ли сте? — попита Декър.
Монтгомъри го погледна изненадан.
— Да, защо?
— Опитвам се да потвърдя фактите, с които разполагаме. Продължавайте.
— Влязох през задната врата. Видях лампите долу да угасват, но после светнаха на горния етаж. Предположих, че си лягат. Промъкнах се по стълбите, но сбърках стаята. Озовах се в спалня, която беше празна. Имаше плакати на момичета по стените и спортни екипи навсякъде, затова реших, че е стаята на детето им. Притесних се да не би да е заспало, но леглото беше празно.
— И тогава я видяхте? — попита Декър, с което си заслужи остри погледи от Джеймисън и Девънпорт.
Монтгомъри облиза устни и кимна.
— Да. Пушката стоеше на една лавица на стената. Реших, че ако ще правя това, за което съм дошъл, най-добре да не използвам пистолета си. Полицията можеше да го проследи до мен… нали знаете, да използва балистиката…
— Не и ако не намери оръжието — посочи Богарт.
— Да, но можеха да ме арестуват и тогава щяха да го намерят — възрази Монтгомъри.
— Продължавайте — каза Декър.
— Взех пушката, намерих патрони в чекмеджето на оръжейния сандък и я заредих. Влязох в спалнята. И двамата бяха заспали, но аз ги събудих. Бяха адски уплашени. Онзи тип ме позна. Казах му, че искам парите от касата в заложната къща. Обещах да оставя живи и двамата, ако ми ги даде. А той отвърна, че не можел да направи нищо, защото собственикът вземал оборота всяка вечер и го оставял в банков трезор. Това ме вбеси. Разбирате ли, бях решил, че той е собственикът, а се оказа дребен служител. Но се държеше така, все едно е собственик на заложната къща. Не обичам да ме лъжат. Направо не понасям. Обзалагам се, че кучият му син никога не е служил в армията. А да знаете колко пренебрежително ме гледаше? Заяви ми, че ако търся подаяния, съм сбъркал адреса. — Монтгомъри поклати глава. — За кого се смяташе, по дяволите? Не можех да подмина подобно нещо. Затова го гръмнах. Жена му се разпищя. Не можех да я оставя жива, нали така? Затова гръмнах и нея.
Изведнъж Монтгомъри замълча и погледна към Джеймисън и Девънпорт.
— Какво има? — попита Декър.
— Стана ми гадно, когато застрелях жената, но нямаше какво друго да направя. — Той сви рамене. — И преди бях убивал хора. На бойното поле и… не само. Но никога не бях убивал жена. Вината беше негова, а не нейна.
— Какво направихте след това? — попита Декър, като положи усилие да скрие отвращението си към Монтгомъри заради опитите му да прехвърли върху Рой Марс част от вината за смъртта на съпругата му Лусинда.
Милиган, който пишеше нещо в таблета си, също вдигна поглед, сепнат от чутото.
— Уплаших се. Нали знаете… когато стреляш, усещаш прилив на адреналин, но когато всичко свърши, рухваш, оставаш без капка сили. Първата ми мисъл беше да избягам, но после погледнах телата и ми хрумна нещо друго. Докато наблюдавах къщата, влязох и в гаража. Видях една туба с бензин. Втурнах се долу, взех я, полях ги с бензин и ги запалих.