— А тя често ли ви посещава? — попита Девънпорт.
Монтгомъри я погледна.
— Всяка седмица. Никога не пропуска. Точна е като часовник.
— Това е хубаво — отвърна Девънпорт, в резултат на което Монтгомъри я изгледа подозрително.
— Някой друг посещава ли ви? — попита Декър.
— Нямам никого освен Реджина и детето.
— Адвокати?
— Те се опитаха. Провалиха се. И си тръгнаха.
— За кога е насрочена екзекуцията ви? — попита Декър.
— След три седмици, смятано от утре.
— Защо избрахте електрическия стол вместо инжекцията? — поинтересува се Девънпорт.
Всички погледи се насочиха към нея.
Монтгомъри се ухили.
— Реших, че трябва да свикна с горещината предвид мястото, към което съм се запътил. А и защо да не си отида с гръм и трясък?
— Какви са плановете на съпругата ви след това? — попита Декър.
— Да започне отначало на някое ново място.
— Добре — отвърна Декър, — ще я поздравим от ваше име, когато я видим.
— Постъпвам правилно, нали? — попита притеснено Монтгомъри.
— Не е моя работа да ви съдя — каза Декър. — Още нещо… откраднахте ли някакви пари или вещи от дома на семейство Марс?
Монтгомъри го зяпна, изпълнен с подозрителност.
— Не, така ли казаха ченгетата?
— Извършихте ли други престъпления, докато бяхте в града? — попита Декър.
— Не. Казах ви, че ги убих и си ометох крушите.
— Не сте останали в града, не сте се хванали на работа или нещо подобно?
Монтгомъри го изгледа така, сякаш Декър бе загубил ума си.
— След като съм извършил двойно убийство?
— Значи отговорът е „не“?
— Разбира се, че е „не“.
— Къде отидохте, след като напуснахте града?
— Не помня.
— А спомняте ли си поне града?
Монтгомъри се замисли за миг.
— Като че ли беше Абълийн. Да, точно така. Качих се на междущатската магистрала и потеглих на изток. Така се озовах в Абълийн.
— Разстоянието е към сто и осемдесет мили, нали? Към три часа път?
— Мисля, че да… горе-долу.
— Добре, благодаря.
Наканиха се да си тръгнат, когато Монтгомъри извика подире им:
— Можете ли да кажете на господин Марс, че съжалявам?
Декър се извърна и го погледна.
— Не мисля, че е добра идея.
19
Потеглиха направо към дома на Реджина, който — както им бе обяснил Монтгомъри — наистина се намираше на двайсетина минути от затвора.
Небето бе посивяло, канеше се да вали и тъй като температурите бяха спаднали рязко, нищо чудно от облаците да се изсипеше не дъжд, а сняг, което се случваше много рядко в тази част на Алабама.
Шофираше Богарт, а Декър седеше до него. Девънпорт се бе настанила отзад и пишеше нещо на таблета си, а до нея бе Милиган, който правеше същото.
Джеймисън седеше вляво от Милиган.
— Опасен тип — отбеляза тя.
— Вече няма да навреди никому — каза Богарт.
— Смяташ ли, че раняването в главата е причината да направи всичко това? — попита Джеймисън.
— Не знам — отвърна той. — От гледна точка на закона обаче това няма никакво значение.
— Предполагам — съгласи се Джеймисън, макар и изпълнена със съмнения.
— Лиза, какво е мнението ти за него? — попита Богарт и погледна в огледалото.
Психоложката вдигна поглед от таблета си.
— Според мен казва истината. Очевидно е необщителен, предпазлив и потаен, но, изглежда, искрено съжалява за случилото се. Освен това страда от посттравматичен стрес, а раната му е засегнала ключови участъци от мозъка.
Видя, че Декър гледа през прозореца. Явно не обръщаше внимание на думите й.
— Какво смяташ, Еймъс? — попита тя.
Когато не й отговори, Девънпорт се приведе и го докосна по рамото. Той се сепна и се извърна към нея.
— Извинявай — каза тя. — Питах те какво мислиш за Монтгомъри.
— Мисля, че е по-важно какво ще си помислим за Реджина Монтгомъри — отвърна Декър.
— Защо? — попита объркана Девънпорт. — Вярно, ти спомена, че трябва да разберем дали Монтгомъри има семейство.
— Надявам се да получим някои отговори.
Реджина Монтгомъри живееше в занемарена къща близнак, която се крепеше на прогнили греди и ръждиви пирони. Трябваха й само още няколко дупки от термити, за да рухне цялата. Спряха отпред. В предния двор — из който не се виждаше и едно стръкче трева — бе паркиран стар кремав буик с напукан гюрук от изкуствена кожа. Целият квартал изглеждаше запуснат. В далечината се разнесе свирка на товарен влак.