Започна да вали в мига, в който излязоха от колата и се запътиха към входната врата. Тя бе с пукнато триъгълно прозорче на нивото на очите.
Богарт почука.
— Съседната къща изглежда изоставена — отбеляза Девънпорт.
— Половината къщи в квартала изглеждат изоставени — каза Богарт.
Чуха стъпки. Миг по-късно вратата се отвори.
Реджина Монтгомъри бе средна на ръст, слаба и с доста прошарена кестенява коса. Носеше протрити джинси, гуменки и пуловер с лекета.
Богарт и останалите се представиха и тя ги покани да влязат.
Дневната беше малка, обзаведена със стари и евтини мебели. Реджина ги въведе в кухнята, махна няколко кутии и купчини хартия от столовете и ги покани с жест да седнат край малката маса в средата. Имаше само четири стола, затова Милиган и Девънпорт останаха прави.
Реджина ги огледа притеснено, преди да спре погледа си на Богарт, който пръв й бе показал служебната си карта.
— Какво иска ФБР от мен? — попита тя направо.
— Да ви зададем няколко въпроса. Говорихме вече със съпруга ви.
— В такъв случай знаете, че макар да не си направихме труда да се разведем, не живеем заедно от много години. А и той отдавна е в затвора.
— Но, формално погледнато, си остава ваш съпруг, нали?
— Да.
— Кога научихте, че той най-вероятно е убил Рой и Лусинда Марс?
Тя се облегна на стола си и се замисли.
— Когато отидох в затвора да се видя с Чък… Чарлс.
— Помните ли точната дата?
— Не съвсем. Всяка седмица ходя на свиждане. Нека помисля… — Тя взе пакет цигари от масата, запали една, издуха дима, помълча няколко секунди и каза: — Може би преди два месеца. Не съм сигурна.
— Признанието му изненада ли ви? — попита Богарт.
— Кое? Че е убил някого? Не, разбира се. Знаех, че е склонен към насилие. Нали затова ще го екзекутират? Уби щатски полицай в Алабама. А това гарантира смъртна присъда.
— Каза, че ви е помолил да потърсите в интернет информация за случая „Марс“, за да се увери, че не е сбъркал нещо — продължи Богарт.
— Да, отидох в библиотеката. Нямам компютър. Разпечатах онези снимки и разни други неща и му ги занесох в затвора. Веднага ги позна.
— Вие ли му предложихте да съобщи на властите?
Тя поклати глава.
— Не, идеята беше на Чък. Но аз реших, че е редно да го направи. Това е начин да се реваншира поне малко за стореното от него.
Декър огледа кухнята и запечата в паметта си всичко, което видя.
— Какво възнамерявате да правите след екзекуцията на съпруга ви? — попита той.
— Нямам никакви планове — изсумтя тя. — Живея тук и едва си плащам наема. Работя в бакалията и си докарвам още някой долар в ресторанта на „Макдоналдс“ на магистралата.
— Синът ви с вас ли живее? — попита Декър.
Тя кимна.
— Томи. Добро момче е. Добре се справя.
— Според баща му е отличен футболист.
— Така е — кимна Реджина.
— Не ходи ли на свиждане на баща си?
Тя го изгледа сърдито.
— Не, защо да ходи?
— Добре е, че подкрепяте съпруга си в този труден момент — отбеляза Джеймисън.
— Имахме хубави моменти, макар и малко. А и той е баща на Томи. Аз обвинявам проклетото правителство. Чък е воювал за страната си, бил е ранен в главата, а какво направи правителството за него? Нищо. Това е престъпление, мен ако питате.
— Доста хора ще се съгласят с вас — отбеляза Девънпорт.
— Можете ли да ни кажете нещо друго? — попита Богарт.
— Не знам нищо повече — каза Реджина и погледна часовника си. — Трябва да тръгвам за работа. Смяната ми започва след двайсет минути.
Тя ги изпрати до вратата и я затвори след тях.
Богарт погледна Декър и попита:
— Какво ще правим сега?
— Ще отидем да видим местните „Кугуари“.
Когато наближиха гимназията, чийто адрес Декър бе открил с помощта на мобилния си телефон, дъждът се усили.
— Какво правим тук? — попита Богарт.
— Спомена някакви „Кугуари“ — добави Девънпорт.
Декър кимна.
— Обърнахте ли внимание на снимките в дома на Реджина Монтгомъри? Синът й носеше екип на футболния отбор на „Кугуарите“.
— Добре, това означава, че искаш да разговаряш с него, но той никога не е ходил на свиждане на баща си — изтъкна Джеймисън.
— Не искам да говоря с него за баща му.
Богарт спря на паркинга за посетители и всички заедно се отправиха към канцеларията на училището.
Няколко минути по-късно вече вървяха към физкултурния салон, придружени от заместник-директора.
— Томи приключи учебните си занятия за днес — каза мъжът, докато вървяха по коридора. — Но отборът тренира в салона.