— Нали футболният сезон вече приключи? — попита Богарт.
Заместник-директорът се усмихна.
— Това е Алабама. Футболният сезон никога не приключва напълно. А и тази година спечелихме регионалното първенство. Момчетата искат да защитят титлата догодина. Затова тренират допълнително.
Заместник-директорът ги въведе във физкултурния сезон и размени няколко думи с треньора, който минута по-късно доведе Томи Монтгомъри.
Той се оказа симпатично момче, по-високо от баща си, с широки рамене, масивни ръце и още по-масивни крака. Изгледа ги навъсено и каза:
— Разбрах, че сте дошли заради баща ми.
— Точно така — отвърна Богарт.
— Нямам какво да ви кажа за него, защото изобщо не го познавам. Не го свърташе у дома. Радвам се, че го тикнаха в затвора и го разкараха от живота ми.
Декър погледна останалите играчи, които тренираха различни комбинации.
— На коя позиция играеш? — попита той.
Томи го погледна.
— Защо? Разбираш ли от футбол?
— Малко. Прекалено си дребен, за да играеш на офанзивна позиция. А също и като лайнбекър. Но ръцете и краката ти са достатъчно дълги. Прасците ти са твърди като камък, бедрата ти са набраздени от мускули, пръстите на ръцете ти са покрити с мазоли. Следователно много играеш с топката и много тичаш. А това означава, че си тейл бек или краен нападател.
Томи го изгледа по съвсем различен начин.
— Наистина си играл. Тейл бек съм.
Джеймисън заяви гордо:
— Декър е играл за Университета на Охайо. А после и в националната лига за „Кливланд Браунс“.
Томи зяпна.
— Наистина ли?
— Получи ли вече предложения за стипендии?
— Започнах да ги получавам още в осми клас. Догодина завършвам и вече имам три солидни оферти, две от колежи с отбори в Първа лига и една от Втора.
— Това е чудесно. Радвам се за теб. Знаеш ли, поговорихме с майка ти. За нейното бъдеще. След като баща ти… — Декър не довърши изречението и впери изпълнен с очакване поглед в Томи.
— Да.
— Ще завършиш след една година. Надявам се тя да се справи дотогава.
— О, ще се справи. Вече има пари.
Богарт понечи да каже нещо, но Декър продължи:
— Да, вече има пари. Тъкмо се канеше да ми разкаже за тях, когато стана време да тръгва за работа.
— Има доста пари. Достатъчно, за да свърже двата края.
— Така ми каза и тя. Имаш ли представа откъде са дошли?
— От застрахователите. Скапаният ми баща си направил застраховка „Живот“. Да не повярва човек.
— И застрахователите ще я изплатят, въпреки че той ще бъде екзекутиран? — попита Богарт.
— Да… или поне мама каза така.
— Явно става въпрос за доста пари — отбеляза Декър. — Имаш ли представа колко?
— Не съвсем… не. Но тя обеща да се преместим веднага щом завърша, и да си вземем жилище там, където реша да следвам. Ще купи къща и няма да работи повече… — Томи замълча, но след малко продължи: — Тя винаги е била до мен, винаги се е грижила, помагала… Повечето момчета на моята възраст едва ли биха искали да живеят с майките си, когато влязат в колежа, но… животът й не е бил никак лесен и тя е… Разбирате какво имам предвид, нали? — попита смутено момчето.
— Много добре знам какво имаш предвид — отвърна Декър. — Успех с футбола. — Почука с пръст главата си и добави: — И умната!
Сбогуваха се с Томи и се върнаха при колата.
— Как разбра, Декър? — попита Девънпорт.
— Кое?
— Че Реджина Монтгомъри ще получи много пари?
— Не знаех, докато Томи не ми каза. Но го подозирах.
— Но как? — попита Богарт.
— Защото на мъртвите пари не им трябват.
20
— Днес Чарлс Монтгомъри се е явил пред съда в Алабама и е потвърдил под клетва, че е убил родителите ти.
Декър потупваше с длан по страничната облегалка на стола, без да откъсва поглед от Мелвин Марс, който вече цяла седмица лежеше в отделението по физиотерапия и рехабилитация в болницата.
Марс изглеждаше добре. Отоците бяха спаднали, синините също. Лекарите гарантираха пълното му възстановяване. Канеха се да го изпишат на следващия ден.
Марс остави гирите, които бе вдигал допреди миг, и попи потта от лицето си.
— Какво всъщност означава това?
— Направил е официално изявление под клетва, което потвърждава предишните му показания. То съдържа конкретни подробности около убийството на твоите родители.
— И съдът го е приел?
Декър кимна. Бе дошъл сам в болницата. Искаше да остане на четири очи с Марс поне за известно време.