— Въпрос на парични потоци.
— Моля? — възкликна ядосан Милиган. — За жената ли става въпрос?
— Не, за мъжа.
Декър хрупаше салата, макар всъщност да му се ядяха ребърца. Когато си поръча ребърца, Джеймисън го погледна с такъв укор, че той се почувства достатъчно виновен, за да ги замени със салата. Бе отслабнал още седем-осем килограма и коленете му бяха престанали да го болят. В знак на непокорство обаче си бе поръчал една бутилка „Амстел лайт“.
Допи бирата си и погледна Милиган с изражението на човек, който върши нещо с безкрайно неудоволствие.
— Монтгомъри ни каза, че не е имал никакви пари, когато е пристигнал в града. Затова отишъл в заложната къща. Влязъл в града с празен резервоар и празен стомах. Заяви, че е офейкал веднага след като убил Рой и Лусинда Марс. Не е откраднал нищо нито от тях, нито от когото и да било. Не се е хванал на работа, преди да замине. В същото време е шофирал в продължение на три часа до Абълийн, без да спре никъде.
— Е, и?
— Карал е „Шевролет Импала“, модел седемдесет и седма, с осемцилиндров двигател. Проверих техническите й характеристики. Като чисто нова тя гори двайсет и пет литра на сто мили извънградско. Предполагам, че разходът на двайсетгодишна кола като неговата е бил с трийсет процента по-висок. Това означава, че са му трябвали поне петдесет литра, за да стигне до Абълийн. При тогавашните цени на бензина това прави около трийсет долара. Следователно, ако е пристигнал в града с празен резервоар и празен портфейл и го е напуснал пак с празен резервоар и празен портфейл, как е стигнал до Абълийн? На всичкото отгоре е отишъл и до дома на семейство Марс, за да убие Рой и Лусинда. Това са още седем-осем литра бензин. Обяснете ми как е възможно.
Девънпорт и Джеймисън се спогледаха.
Богарт се покашля и каза:
— Не е възможно. Което означава, че или е излъгал, или се е объркал.
— Не ми се вярва да се е объркал — отвърна Декър. — Беше изключително конкретен, отнасяше се педантично към всяка подробност. Това е единственият пропуск, който са направили, когато са скалъпвали тази история.
— Брей! — възкликна Милиган. — Защо реши, че историята е скалъпена?
— Все някой трябваше да го направи.
— Според мен заключението ти е прибързано и не се основава на никакви факти.
— Предполагам, че в това се крие разликата между моя начин на мислене и твоя.
Милиган направи кисела гримаса, отпи от кафето си и каза:
— Може би трябва да вземем предвид кръвта на Лусинда в колата на Марс. Колата, която тя никога не е използвала. Как кръвта й се е озовала в нея? Монтгомъри не би могъл да я пренесе там.
Телефонът на Богарт иззвъня. Той отговори на обаждането, изслуша някаква информация и затвори. Огледа останалите и заяви:
— Съдът в Тексас е отменил присъдата на Марс и той незабавно трябва да бъде освободен от затвора.
— Чудесна новина! — възкликна Джеймисън.
— Но само ако е невинен — възрази навъсен Милиган. — И не толкова чудесна, ако е виновен.
— Питам се дали ще иска да отиде до Алабама — каза Богарт.
— До Алабама ли? — учуди се Девънпорт. — Защо?
— Членовете на семействата на жертвите имат право да присъстват на екзекуцията. И макар, формално погледнато, Монтгомъри да не е осъден за убийствата на Рой и Лусинда Марс, Мелвин няма да има втора възможност да наблюдава екзекуцията на убиеца на родителите си.
— Добре, ще го попитам — отвърна Декър.
Марс ги очакваше в една от стаите на взетата под наем къща, охранявана от трима федерални агенти от Остин. Адвокатката му Мери Оливър очевидно бе пристигнала току-що, защото Декър, Богарт и останалите я завариха да прегръща клиента си.
— Знаех си, че може да се случи — каза Марс, — но ми беше толкова трудно да го повярвам.
— Очакват ни официални съдебни процедури за изчистване на досието ти — каза Оливър, — освен това подадох иск за обезщетение. Мисля, че ще получиш максималния размер без особени усилия.
След като приключиха с поздравленията, Богарт уведоми Марс за възможността да присъства на екзекуцията на Монтгомъри.
— Всичко е уредено. Ще ти позволят да присъстваш, ако желаеш.
Марс погледна Декър и попита:
— Какво мислиш? Трябва ли да отида?
Декър се замисли.
— Да, ако смяташ, че с това случаят приключва.
— Но ти не смяташ така.
— Възможно е да греша — отвърна Декър. — Освен това има още една причина да отида в Алабама.
— Каква е тя?
— Госпожа Монтгомъри.
Изслушването в съда бе насрочено за следващия ден. Марс седеше до Мери Оливър, облечен в евтин костюм, докато съдията се извиняваше за случилото се и снемаше всички обвинения от него.