Поставиха на главата му метален шлем с електроди, а отгоре нещо като качулка. Прикрепиха електроди и към ръцете и краката му. Включиха захранването на стола.
Главният надзирател отиде в помещението с генератора, където завъртя няколко ключа и приведе оборудването в готовност.
Марс стисна здраво страничните облегалки на стола си и задиша учестено.
Декър обви раменете му с ръка.
— Остава още малко — промълви той. Извърна се към Реджина Монтгомъри, но тя бе забила поглед в пода.
Декър погледна отново към Монтгомъри. Не можеше да види лицето му заради качулката, но цялото му тяло се бе притиснало към дървения стол. Приличаше на каменна статуя в трон.
Един от служителите на затвора взе табела, на която пишеше ГОТОВНОСТ, и я постави на прозореца на генераторното помещение.
Останалите двама надзиратели напуснаха стаята за екзекуции. Вратата се затръшна след тях.
Единият подаде сигнал, като почука два пъти на вратата. Главният надзирател мигом изпрати към стола първия от двата токови удара с продължителност трийсет и четири секунди, осем ампера и хиляда осемстотин и петдесет волта.
Декър наблюдаваше как електричеството запраща Монтгомъри към облегалката на стола със силата на картечен откос. Той рязко опъна кожените каиши. При една от конвулсиите от крака му падна електрод. Изпод качулката се издигна дим. Миризмата на изгоряла плът проникна дори в страничните помещения.
Чу се писък и когато всички извърнаха глави, видяха Реджина Монтгомъри да губи съзнание, да пада от стола си и да се свлича на пода. Разнесе се тропот и част от надзирателите се втурнаха да й помагат.
При втория токов удар Монтгомъри целият започна да се тресе неконтролируемо. Изкрещя силно, пое си дъх, изкрещя отново и тялото му рухна напред, придържано към стола единствено от кожените каиши.
Миризмата на изгоряла плът стана още по-силна; присъстващите имаха чувството, че прониква в порите им.
Над платнената качулка се надигна пламъче, но бързо угасна заедно с последната искрица живот в тялото.
— О, господи! — прошепна Девънпорт, скочи и хукна към вратата. Едва се добра до коридора, когато й прилоша.
Надзирателите дръпнаха завесите и мъртвото тяло, над което се издигаше пушек, се скри от погледите им. Отново се разнесе тропот, последван от характерното съскане на пожарогасител.
Всичко свърши.
23
— Това бяха най-дългите няколко минути в живота ми — призна пребледнялата и все още замаяна Девънпорт.
Бяха се събрали около една от масичките във фоайето на хотела, в който бяха отседнали.
Декър я погледна.
— Представи си какво е изпитвал Монтгомъри.
Тя го погледна. Лицето й започна да възвръща цвета си.
— Знам. Нямах това предвид. Просто беше… ужасно.
Макар Джеймисън да не бе присъствала на екзекуцията, тя също изглеждаше разстроена в унисон с настроението на останалите.
— Потвърдиха ли, че наистина е мъртъв?
Богарт кимна уморено.
— Длъжни са да го направят по закон. Дойде лекар и извърши необходимите проверки. Пет минути след екзекуцията Монтгомъри бе обявен за мъртъв. Реджина се съвзе и лекарят прегледа и нея. После един полицай я откара до дома й.
Декър се обърна към Марс, който не бе казал нито дума, откакто напуснаха затвора. Изглеждаше зашеметен, сякаш нямаше и най-малка представа къде се намира.
— Добре ли си? — попита го Декър.
Марс поклати глава.
— Онзи тип едва не пламна — отвърна мрачно той.
— Затова вече не използват електрически стол — каза Декър. — Прекалено много неща могат да се объркат. Мисля, че властите в Алабама трябва да отменят правото на избор, което предоставят на осъдените на смърт.
Девънпорт допълни разпалено:
— А най-добре ще направят, ако отменят смъртното наказание. — Погледна Марс и продължи: — Едва не екзекутираха невинен. Дори само тази причина е достатъчна. Тук няма втори шанс.
Марс кимна отсечено и извърна поглед.
— Това е извън моите правомощия — каза Богарт, — а и не е въпрос, който можем да решим днес. Предлагам да се наспим и да се срещнем утре. — Погледна Декър и попита: — Какво друго искаш да свършим, докато сме тук?