— Да говорим отново с Реджина Монтгомъри. Трябва да разберем откъде са дошли парите.
— Тя няма да ни каже нищо — изтъкна Джеймисън. — Миналия път едва не ни изгони.
— Сега обаче може да се изтърве или пък отказът й да отговори на някой въпрос да ни подскаже нещо.
Богарт се надигна.
— Добре, през нощта няма да се случи нищо. Затова предлагам първо да си починем. Аз лично не съм в състояние да работя повече. Присъствието на екзекуция изтощава психически.
Богарт си тръгна, последван от разстроената Девънпорт.
Джеймисън също се канеше да се прибере в стаята си, но Декър я хвана за ръката.
— Почакай малко, Алекс.
— Какво има?
Декър погледна първо нея, после Марс.
— Бързате ли за някъде? Защото мисля, че не бива да отлагаме.
Чукаха дълго време. Реджина им отвори едва когато стана ясно, че няма да си тръгнат. Застана предизвикателно на прага, облечена в дрехите, с които бе дошла на екзекуцията.
— Какво искате? — сопна се тя.
— Да ви зададем няколко въпроса — каза Декър.
— Съпругът ми беше екзекутиран тази вечер. Не можете ли да ме оставите на мира? — едва не им изкрещя Реджина.
— Разбирам как се чувствате, госпожо Монтгомъри, но не бих ви обезпокоил, ако не беше важно. Можем ли да влезем? Ще ви отнемем само няколко минути.
Тя погледна първо Джеймисън, после Марс и лицето й се изкриви от отвращение.
— Какво? И той ли ще влезе?
— Това е… — започна Декър.
— Знам кой е! Просто… не съм длъжна…
— Само няколко минути — настоя Декър. — И тъй като това засяга господин Марс, той също трябва да присъства. Моля ви, госпожо Монтгомъри.
Джеймисън пристъпи напред и я хвана за ръката.
— Да влезем и да седнем. Вечеряхте ли вече? Може би чаша чай ще успокои нервите ви. Представям си какво сте преживели днес. Толкова съжалявам.
— Аз… не мога да сложа и залък в устата си, но чай… Да.
— Покажете ми къде са нещата и аз ще се погрижа за всичко.
Джеймисън и Реджина влязоха първи, а Декър и Марс ги последваха. Когато Джеймисън се обърна, Декър я погледна с благодарност.
След като Реджина й показа кое къде се намира в кухнята, двамата с Марс седнаха край масичката за кафе в тясната, задръстена от мебели дневна. В кухнята Джеймисън сложи чайник на печката, след което извади чаша и кутия чай на пакетчета. Върна се при останалите и седна срещу Реджина. Погледът й пробяга по нея и се спря за миг на китката й. Изглеждаше изненадана.
Реджина впери очи в Декър.
— Е? — попита навъсено тя.
— Синът ви тук ли е? — отвърна той с въпрос.
— Не — каза рязко тя. — Ще остане при приятели. Реших, че така е най-добре. Няма причина да преживява… това.
— Добре сте постъпили.
Реджина погледна Марс, който седеше до Декър, и устните й се разкривиха в гримаса.
Марс издържа погледа й. Канеше се да каже нещо, когато Декър заяви:
— Томи спомена за парите от застраховката.
Реджина се сепна.
— Какво? Кога сте… Как изобщо го открихте?
— „Кугуарите“ — каза Декър и посочи снимката на масата.
— Е, и? Чък имаше застраховка „Живот“. Аз съм бенефициентът. В това няма нищо нередно.
— За трийсет хиляди долара?
Тя подскочи.
— Кой ви го каза? — попита Реджина Монтгомъри.
— Ние сме от ФБР, госпожо Монтгомъри. Можем да открием много неща.
Чайникът изсвири. Джеймисън стана от мястото си и отиде в кухнята да приготви чая. Наля го в една чаша и реши да потърси бисквити или нещо подобно. Дръпна една завеса, която закриваше малка ниша в кухнята. Остана изумена от онова, което видя вътре. Взе кутия бисквити и фъстъчено масло от лавицата и се върна при мивката.
— Ей, Декър — извика тя. — Можеш ли да ми помогнеш? Знам, че госпожа Монтгомъри не иска да се бавим повече от необходимото.
Декър се надигна, озадачен от молбата й, и отиде в кухнята. Джеймисън посочи с глава завесата, докато мажеше бисквитите с фъстъчено масло.
— Виж там — прошепна тя.
Декър се обърна, надзърна в нишата и погледна отново към Джеймисън, която повдигна вежди.
— Видях и още нещо — каза тя.
Минута по-късно се върнаха в дневната, Джеймисън с чая, а Декър с поднос бисквити с фъстъчено масло. Поставиха ги пред госпожа Монтгомъри, която продължаваше да се взира втренчено в Марс.
— Благодаря — каза тя.
Отпи глътка чай и отхапа парче бисквита със сведен поглед.
През това време Джеймисън огледа стаята и погледът й се спря на палтото, което висеше на закачалката до вратата. Този път не изглеждаше изненадана.