Реджина остави чашата си и попита:
— Защо се интересувате от парите от застраховката?
— Томи каза, че възнамерявате да се преместите в друг град… близо до колежа, който ще избере. Там ще си купите къща и няма да работите.
Реджина помълча, после махна пренебрежително с ръка.
— Той е просто дете, не знае какво говори. Наистина смятам да се преместим, когато постъпи в колеж. Но ще трябва да работя. И определено няма да си купя къща. Трийсет хиляди долара не са достатъчни, за да мързелувам у дома.
— Това означава ли, че ще трябва да работите?
— Не ме ли чухте? Разбира се, че ще трябва. На милионерка ли ви приличам? Цял живот се скъсвам от работа. Работя от сутрин до вечер и ще продължа да го правя, освен ако Томи не влезе в НФЛ и не се погрижи за мен.
— Не бих разчитал на това — каза Марс. — Шансът е едно на милион.
Тя го изгледа и каза:
— Чух, че си бил футболист.
— Много тежък спорт. Кажете на Томи, че е по-добре да стане адвокат или лекар. Ще посрещне старините си в далеч по-добро здраве.
— Сигурна съм, че си бесен на съпруга ми, но той си призна. Това е единствената причина да отървеш затвора.
— Той беше единствената причина да вляза в затвора — възрази Марс. — Той уби родителите ми. Затова ми простете, че не изпитвам благодарност.
Тя поклати глава и измърмори нещо от рода на: „Гледай го ти!“. Декър постави ръка на рамото на Марс, за да го успокои, тъй като имаше чувството, че той ще скочи на крака.
— Кога ще получите парите от застраховката? — попита Декър.
— Какво ви интересува?
— Предупредих ви, че ще ви зададем няколко въпроса, госпожо. Колкото по-бързо ни отговорите, толкова по-скоро ще си тръгнем. И обратното.
Тя отпи от чая си, изяде една бисквита и каза:
— Трябва да попълня формуляр, с който да поискам да ми се изплати сумата. Може да отнеме няколко дни, дори седмица. Нали ще трябва да се уверят, че е мъртъв.
— Така е — съгласи се Декър, погледна Джеймисън и й кимна.
Тя посочи китката на Реджина.
— Много хубав часовник. „Картие“, нали?
Госпожа Монтгомъри побърза да го покрие с длан.
— Не, не е.
— На циферблата пише „Картие“ — настоя Джеймисън.
Реджина сведе поглед и отвърна:
— Купих го за десет долара.
— Откъде?
— Забравих.
— Трафикът на фалшиви стоки се преследва от закона — отбеляза Декър.
— В такъв случай намерете онзи, който ми го продаде, и го арестувайте!
Декър стана, отиде в кухнята, дръпна завесата, взе кутиите, струпани зад нея, донесе ги в хола и ги остави на пода.
Реджина скочи на крака.
— Какво правите, по дяволите? Нямате право! Това е мое!
— „Шанел“, „Нийман Маркъс“, „Сакс“, „Бергдорф Гудман“, „Джими Чу“… Все хубави марки. И много скъпи.
Джеймисън посочи чантата на закачалката до входната врата.
— А това там е „Ермес“. И аз бих искала такава, но не мога да си я позволя.
Реджина пребледня.
— Това са ментета. И аз не мога да си позволя оригинални.
— Нямах представа, че фалшификаторите на луксозни стоки изпращат поръчките в кутии с имената на съответните марки. Обикновено ги продават направо на улицата.
Монтгомъри не каза нито дума. Отпи от чая си и взе още една бисквита.
— Мога ли да погледна в кутиите? — попита Декър.
— Не!
— Защо?
— Имате ли заповед за обиск?
— В интерес на истината, нямам нужда от нея.
— Защо? — попита тя с облещени от изненада очи.
— Бях полицай, но върнах значката…
— Но нали сте от ФБР?
— Аз съм цивилен, а не агент. Не съм полагал клетва, не съм получавал значка.
Въпреки възраженията на Реджина Монтгомъри Декър отвори кутиите и засне съдържанието им с мобилния си телефон.
После седна и се приведе напред така, че лицето му се озова съвсем близо до нейното.
— Лесно можем да проследим тези покупки. И тъй като сама ни казахте, че не сте получили парите от застраховката, можем да заключим, че средствата са дошли от друго място. Защо не ни кажете истината, госпожо Монтгомъри? Как се сдобихте с тези пари?
— Нямам представа за какво, по дяволите, говорите!
— Наистина ли искате да разговаряме по този начин?
— Напуснете дома ми!
— Някой ви е платил, за да накарате съпруга си да излъже, че е убил родителите ми. Кой? — попита Марс.
Тя го изгледа и отвърна жлъчно:
— Кой си ти, по дяволите, че да ми говориш по този начин? Ти си просто един…
— Един какво? — прекъсна я Марс. — Един чернокож, който трябва да си държи устата затворена, когато се намира в компания на бели дами като вас?