— Напуснете дома ми! — изкрещя Реджина Монтгомъри.
— Изгубих двайсет години от живота си! — отвърна й той.
Тя погледна Декър и го заплаши:
— Изчезвайте, преди да съм повикала ченгетата!
— Нямам нищо против да повикате полиция — каза Декър. — Ще дадем показания, ще разкажем всичко, което знаем. Ще разберем откъде са дошли парите и как. А после ще загазите. Всъщност ще влезете в затвора.
Тя го изгледа смаяна.
— Не съм направила нищо лошо.
— Как ви звучи възпрепятстване на правосъдието? Или престъпен заговор? А може би съучастие в убийство?
— Не съм направила нищо подобно!
— Напротив, направили сте го, като сте помогнали на тези, които наистина са убили семейство Марс. Наказанието за всички тези престъпления ще ви освободи от грижите по изпращането на сина ви в колеж. Новото ви жилище ще ви бъде предоставено от държавата. — Декър се замисли за миг и допълни: — До края на живота ви.
Реджина Монтгомъри щеше да припадне всеки момент. Пое си дълбоко дъх и кресна:
— Напуснете дома ми!
— Както кажете — съгласи се Декър. — Утре ще се върнем. С полицията. — Извади телефона си и каза: — Може ли една усмивка? — После засне часовника „Картие“.
— Изчезвайте!
Понечи да лисне чая си върху Декър, но Джеймисън я хвана за ръката, чашата падна на пода и се пръсна на парчета. Преди да излязат, Декър направи снимка и на чантата „Ермес“.
Когато се озоваха навън, Джеймисън погледна Декър.
— Затънала е до гушата.
— Аха. Между другото, Алекс, свърши чудесна работа — похвали я той.
Тя се усмихна.
— Много ме бива в някои неща, особено когато става въпрос за висша мода.
— Беше прав, Декър — добави Марс. — Някой наистина й е платил.
— Сега трябва да открием кой.
24
Декър сънуваше цветни сънища. Виждаше причудлива комбинация от стаи, числа и дни от седмицата, всичките в различни ослепително ярки нюанси. Беше сравнително ново преживяване за него. Но както му бе казал един от лекарите в Института за когнитивни изследвания, мозъкът еволюира непрекъснато и от време на време ще предлага на Декър нови изживявания.
Някакъв шум обаче се опитваше да прекъсне видението. Едва бе излязъл от едната стая и се движеше към следващата, забулена в мрак и тайнственост, към новата загадка, която трябваше да разкрие. Шумът продължаваше да му пречи, да гъделичка слуха му, да жужи около ушите му като комар. Беше толкова досадно…
Накрая, досущ като водолаз, изплувал на повърхността на океана, Декър се измъкна от обятията на цветовете и отново вдиша свеж въздух. Отвори очи и видя друг цвят.
От телефона му, оставен на нощното шкафче, струеше бяла светлина. Самият телефон звънеше.
Надигна се от леглото, взе телефона и видя, че е три сутринта. Видя също, че обаждането е от Богарт.
— Ало?
— Декър, можеш ли да слезеш във фоайето след десет минути?
— Какво има?
— Реджина Монтгомъри…
— Какво за нея?
— Мъртва е.
Декър слезе във фоайето след пет минути. Веднага след него се появиха първо Девънпорт, а после и Джеймисън. Миг по-късно от улицата влезе Богарт.
— Колата ни чака отвън.
— Къде е Мелвин? — попита Декър.
— Реших, че е по-добре да не го замесваме в това.
— Каза, че е мъртва. Как? — попита Декър.
— Да се качим първо в колата.
— Ами синът й Томи? Добре ли е?
— Да. Не си е бил вкъщи. Нощувал е при приятели. А сега е при треньора си по футбол.
Богарт ги поведе навън. Качиха се в джипа — Богарт седна зад волана, а Декър до него. Жените се настаниха отзад.
Веднага щом излязоха на шосето и хотелът остана зад гърба им, Декър попита:
— Как е умряла?
— Не са сигурни.
— Как е възможно да не са сигурни?
— Къщата е хвръкнала във въздуха. Още разчистват руините.
— Божичко! — възкликна Девънпорт.
— Открили ли са Реджина? — попита Декър.
— Да. Идентифицирали са я. Доколкото разбрах, тялото й е обезобразено, но не чак като на Рой и Лусинда Марс. Разпознали са я на място.
— Ясно. Експлозия. Газ или нещо друго?
— В мазето е имало резервоар за пропан-бутан, така че нищо чудно да е газ.
— Или нещо друго.
Богарт го погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Тази вечер бяхме у Реджина.
— Какво? — възкликна агентът. — Ти и кой още?
— Аз, Джеймисън и Мелвин. Идеята беше моя.
— Защо?
— Имах една теория.
— И не пожела да я споделиш с мен?
— Каза, че си уморен, а аз не исках да чакам.
Богарт изглеждаше едновременно ядосан и разочарован. Джеймисън побърза да се намеси: