— Щяхме да ти кажем всичко още на сутринта.
— Много ви благодаря — отвърна саркастично той.
— Но пък открихме доста неща — добави Декър.
— Разказвайте.
Декър му предаде най-подробно случилото се в дома на Реджина Монтгомъри.
Богарт го изслуша и каза:
— Декър, ако ми бе съобщил всичко това снощи, щях да поставя охрана около дома й. Или по-скоро да наредя да я доведат незабавно за разпит. Така щеше да остане жива и да ни каже истината.
Декър се облегна и впери поглед през прозореца.
— Да, разбрах го… но чак сега.
— Това, че мозъкът ти работи по-добре, отколкото на останалите хора, не означава, че си непогрешим.
Декър въздъхна.
— Добре, съжалявам. Прецаках нещата.
— Направи нещо повече. Напълно възможно е действията ти да са довели до смъртта на Реджина.
Декър не отвърна нищо.
Богарт добави:
— Когато ви събрах да работим заедно, смятах, че се подразбира, че трябва да действаме като екип. Не е необходимо да се нагърбваш с вината за случилото се, Декър. В крайна сметка аз съм отговорен за всичко. Включително за случилото се с Реджина Монтгомъри.
— Аз… не знам какво да кажа — отвърна Декър смутен.
Богарт впери поглед в него.
— Ще го обсъдим по-късно. Но да знаеш, че не сме приключили.
Декър кимна. Джеймисън и Девънпорт следяха разговора им напрегнато.
— А сега ми кажи какво смяташ, че се е случило — подкани го Богарт.
Декър подреди мислите си и започна:
— Или някой е наблюдавал дома на Реджина снощи, или тя е позвънила на някого, след като си тръгнахме, и му е казала какво се е случило. Този човек е дошъл и я е убил. Прав си, че появата ни там се е превърнала в катализатор на убийството. — Помълча секунда-две и добави: — Но мисля, че при всички случаи е била обречена.
Богарт излезе на магистралата и натисна педала на газта.
— Защо? — попита той.
— Била е свидетел и е станала излишна. Животът й е бил в безопасност само до момента, в който съпругът й бъде екзекутиран и не може да оттегли показанията си. Платили са й предварително част от обещаната сума. Започнала е да харчи тези пари. Защо да я оставят жива, след като съпругът й е мъртъв? Вероятно е знаела прекалено много. Съмнявам се, че е знаела кой стои зад всичко това, но все пак е установила контакт с някого. И ако ни беше казала с кого, можехме да стигнем до онзи, който дърпа конците.
— Звучи логично — кимна Богарт.
— Сега, след като я елиминираха, вече се простихме с тази възможност — продължи Декър и стовари длан върху арматурното табло на колата, при което всички подскочиха. — Не трябваше да я оставям така. Трябваше да предвидя какво ще се случи. — Погледна към Богарт и каза: — Провалих се.
— В интерес на истината, ти единствен я заподозря — отвърна агентът на ФБР. — Да отидем първо до дома й да видим какво ще открием там.
Декър кимна разсеяно, но лицето му изразяваше съмнение.
Аз съм идиот. Жената е мъртва, защото аз съм идиот.
Огънят се бе погрижил за онова, което бе оцеляло след първоначалната експлозия. Добре че в съседната къща не живееше никой. Другите наоколо бяха понесли щети, но, за щастие, всичко се бе разминало без жертви, като се изключи Реджина Монтгомъри, разбира се.
Декър огледа района. Пожарът бе потушен. Домът на Монтгомъри бе пострадал катастрофално. Той прие като същинско чудо обстоятелството, че от Реджина е останало достатъчно, за да могат да я идентифицират. Очевидно взривът я бе изхвърлил навън, преди пламъците да погълнат жилището й. Пожарникарите бяха заявили пред полицията, че са намерили тялото й в предния двор.
Богарт паркира джипа сравнително далече от мястото на пожара и се наложи да повървят пеша. Валеше ситен дъжд, който в съчетание с дима над тлеещите останки създаваше усещането, че вървят през мъгла.
Запътиха се право към линейката, където един от местните полицаи повдигна чаршафа, за да им покаже трупа.
Той несъмнено принадлежеше на Реджина Монтгомъри. Лицето й бе обгоряло, но тялото й не бе пострадало особено. Вероятно бе загинала от взривната вълна. Единият й крак липсваше, както и дясната ръка.
— Още носи часовника „Картие“ — отбеляза Джеймисън.
Декър огледа трупа, а после и руините на къщата. Жителите на малката улица бяха излезли пред домовете си и се чудеха какво, по дяволите, става. Някои бяха облечени в прокъсани халати и пеньоари, други бяха само по бельо.
Тъй като всяка къща имаше собствен резервоар за газ, властите не виждаха смисъл да евакуират квартала — след като газопроводът не бе вдигнал цялата улица във въздуха, опасността бе отминала.