Онзи следобед Марс вгорчи живота не само на Декър, но и на целия му отбор. Момчетата от Тексас отбелязаха цели пет тъчдауна и разбиха на пух и прах надеждите на Охайо да се класират за плейофите и да се борят за шампионската титла.
Самият Марс се бе разписал четири пъти в този мач. Три пъти бе надбягал противниковата защита, а веднъж бе пресякъл пас на линията на трийсет и петия ярд и отново бе надбягал играчите на „Бъкайс“. Декър отлично си спомняше това разиграване. Та нали тъкмо той покриваше Марс.
Веднага щом Марс улови топката, Декър се устреми към него и го връхлетя с цялата си мощ. Неизвестно как обаче, Марс успя да се задържи на крака, финтира двама защитни бекове и повали трети близо до голлинията, докато Декър остана да лежи на тревата далече зад него. Стори му се, че това е петият път, когато Марс успяваше да го надиграе. По-късно треньорът му обясни, че не е бил петият, а десетият път.
Декър седна на пейката. Отборът му губеше с двайсет и осем точки, а до края на мача оставаха по-малко от шест минути. Противникът дори увеличи аванса си, тъй като пресече един пас на „Бъкайс“. В центъра на разиграването отново се оказа Мелвин Марс, който връхлетя средния лайнбекър на „Бъкайс“ и го повали. След което Мелвин отбеляза последните си точки за този мач.
Мелвин Марс.
Декър не се съмняваше, че той ще пробие в професионалната лига. Арестът му се превърна в медийна сензация. Но по онова време самият Декър работеше усилено върху собствения си успех в лигата на големите и не обърна особено внимание на арестуването и осъждането на Мелвин Марс.
Двайсет години в затвора. За престъпление, което най-вероятно не бе извършил.
Друг осъден бе направил самопризнания. И бе разкрил подробности, които само истинският извършител би могъл да знае.
Между случая „Марс“ и избиването на семейството на Декър имаше толкова много сходства, че дори необикновеният му ум не бе в състояние да пресметне вероятността от подобно съвпадение.
Прекоси Пенсилвания, после свърна на юг към Мериленд и накрая пресече границата с Вирджиния. Не спря, за да дремне. Умът му остана буден.
Не намери нито миг покой, защото мислеше за Мелвин Марс.
Име от миналото.
Декър не вярваше нито в съдбата, нито в нейната по-малка сестра, случайността.
И все пак нещо го бе накарало да включи радиото точно в този момент. Ако се бе забавил с няколко минути — ако бе изял по-бавно хамбургерите си или се бе отбил до тоалетната, — може би никога нямаше да научи за случилото се.
Той обаче бе научил. Какво означаваше това?
Не бе сигурен. Не бе сигурен и за още нещо — че някога ще забрави името на Мелвин Марс.
Няколко часа по-късно пристигна на адреса, който Богарт му бе дал. Мястото се оказа на територията на „Куонтико“, една от най-големите военни бази на Корпуса на морската пехота, която даваше подслон и на цял куп федерални правоохранителни агенции.
Зад високата ограда на базата се виждаха униформени войници с мрачни изражения и автомати в ръце.
Еймъс Декър спря пред бариерата, свали прозореца, въздъхна дълбоко и се приготви да започне новия си живот.
4
Три помещения.
Спалня с размерите на затворническа килия. Баня, която бе четири пъти по-малка от спалнята. И втора стая за всичко останало, включително за кухня.
Въпреки това апартаментът предлагаше повече пространство, отколкото Еймъс Декър бе разполагал през последната година и половина.
Той остави багажа и огледа новия си дом. Трябваше да поспи, но не чувстваше умора. Понякога можеше да спи по цял ден, но друг път — както сега — умът му не му даваше покой. Мозъкът му сякаш вреше и кипеше.
В единия край на кухнята имаше малка маса. Върху нея бе оставен лаптоп със закрепена отгоре бележка. Тя беше от агент Богарт и гласеше, че лаптопът е за Еймъс. Връзката с интернет в базата била напълно безопасна. Богарт щял да се върне по-късно.
Декър погледна часовника си. Беше пет сутринта. Богарт очакваше Еймъс да пренощува по пътя и да пристигне следобед или привечер.
Направи си кафе с много захар и отнесе чашата до масата. Седна и отвори лаптопа. Влезе в интернет и потърси името Мелвин Марс.