— Аз съм приятел на вашия внук. Дамата с мен също.
Фишър насочи поглед към Джеймисън.
— Тя не ми е внучка!
— Не, тя е приятелка на внука ви.
Фишър заби поглед в скута си.
Джеймисън коленичи до него и каза:
— Имате много хубава стая.
Фишър я погледна и попита:
— Познавам ли те?
— Аз съм Алекс, а това е Еймъс.
— „Еймъс и Анди“? Като онзи сериал за Харлем от петдесетте?
— Не, Еймъс и Алекс. Той е Еймъс. Аз съм Алекс.
Старецът погледна Декър и отбеляза:
— Много си голям.
— Да, така е — отвърна Декър, придърпа стол и седна до него. — Внукът ви ни каза, че дълго време сте работили като зъболекар. Имали сте много пациенти.
Фишър изглеждаше объркан.
— Зъболекар? Внукът ми, внукът ми…
— Луис — опита се да му помогне Джеймисън.
— Аз съм Луис — отвърна сърдито той. После добави с тих, почти отчаян тон: — И той ли е Луис?
— Да, кръстен е на вас.
Фишър почука главата си с пръст.
— Всичко е толкова…
— Знам — отвърна сериозно Джеймисън. — Ужасно е понякога.
— Били сте зъболекар, доктор Фишър — продължи Декър. — Имали сте много пациенти. Спомняте ли си семейство Марс? Рой и Лусинда? Сина им Мелвин?
— Марс? За планетата ли става въпрос? Наричат я Червената планета — усмихна се доволно доктор Фишър.
— Не, става въпрос за семейство Марс. Били са убити и подпалени. И амбулаторните картони от кабинета ви са помогнали за установяване на самоличността им.
— Някой е подпалил Червената планета? Да не сте луд?
Джеймисън постави ръка на рамото на Декър и каза:
— Нека опитам аз. — Обърна се към Фишър и заговори съвсем тихо: — Семейство Марс са били ваши пациенти много отдавна. Преди двайсет години. Някой ги е убил, после е изгорил телата им, затова се е наложило да използват амбулаторните картони от кабинета ви, за да ги идентифицират. Картоните с рентгеновите снимки — поясни тя и погледна Фишър с надежда.
Очите му обаче си оставаха все така безжизнени и празни.
Измина цяла минута, но никой не каза нито дума.
Декър понечи да попита нещо, но Джеймисън вдигна ръка, за да го спре.
— Доктор Фишър, имам проблем с един зъб. Помните ли ме? Аз съм Лусинда Марс. Това е съпругът ми Рой Марс. И него го боли зъб. Можете ли да ни помогнете? Ние сме ваши пациенти. Имате рентгеновите ни снимки.
После зачакаха — безкрайно дълго, както им се стори. Отначало им изглеждаше, че старецът никога няма да им отговори.
Накрая той изрече:
— Горен втори премолар.
— Какво е това, доктор Фишър? — попита Джеймисън.
— Горен втори премолар — повтори той и поклати глава.
— Какво му има?
— Не е наред.
— Какво не е наред?
— Горен втори премолар. Не е наред.
Джеймисън коленичи и попита:
— На кого? На Рой или на Лусинда?
— Не е наред. Трябваше да кажа. — Изведнъж старецът погледна Декър и попита: — Кой си ти, по дяволите?
— Един много благодарен човек — отвърна Декър, стана от стола си и се обърна към Джеймисън. — Можеш ли да останеш малко тук и да се опиташ да измъкнеш още нещо? Ще се върна да те взема.
— Къде отиваш?
— Да потърся един горен втори премолар.
44
— Премолар? — попита Богарт. — Сериозно ли?
Двамата с Декър стояха във вонящия на мухъл склад, в който се съхраняваха полицейските архиви.
— Точно това каза. „Горен втори премолар. Не е наред.“
Декър и Богарт огледаха стелажите, пълни с безразборно поставени кашони.
— Сержантът, с когото разговарях — отбеляза агентът, — спомена, че архивът е малко разхвърлян.
— Малко?! — възкликна Декър. — Бих казал, че този сержант е голям оптимист. — Свали сакото си и нави ръкавите на ризата си. — Да се хващаме на работа.
Досиетата наистина бяха в безпорядък. Някъде бяха объркани годините, другаде кашоните бяха надписани грешно. Нерядко папките се оказваха съвсем празни.
Изминаха шест часа без никакъв успех.
Телефонът на Декър иззвъня. Обаждаше се Джеймисън, която звучеше доста сърдито.
— Върнах се с такси до мотела. Когато каза да остана малко и да се опитам да измъкна още нещо от Фишър, не очаквах това малко да означава завинаги.
— Извинявай, Алекс, отнесох се.
— Не мога да повярвам.
— Каза ли ти нещо полезно?
— Не, продължи да повтаря, че нещо не е наред.
— И нямаш представа кого е имал предвид — Рой или Лусинда?
— Не. После заспа. Звъня ти от три часа, между другото.
— Свалих си сакото. Чух това обаждане само защото отидох да го взема в момента, в който ти звънна.