— Къде си?
Декър й обясни и добави:
— Но засега нямаме никакъв успех.
— Излезе ни късметът! — извика Богарт в този момент, взе някакъв кашон от рафта и го отвори.
— Трябва да вървя — каза Декър и прекъсна разговора.
Извадиха съдържанието на кашона и го подредиха на масата. Декър пръв откри двете рентгенови снимки на челюстите на Рой и Лусинда Марс. Всяка от тях бе надписана.
— Преди да дойда тук, потърсих в интернет значението на „премолар“ — обясни Декър. Извади телефона си и показа на Богарт уста, пълна със зъби. — Това са предкътниците — каза той и посочи съответното място на снимките. — Играят важна роля при дъвченето. На професионалния жаргон на стоматолозите този вдясно е четвъртият зъб, а другият вляво е тринайсетият.
— Много вълнуващо — отвърна саркастично Богарт. — И какво не им е наред според Фишър? Панорамните снимки на Рой и Лусинда, взети от кабинета на Фишър, съвпадат с данните от аутопсията.
— Алекс не е успяла да разбере. Все пак човекът страда от деменция. Но не спря да повтаря „горен втори премолар“…
Декър замълча, извади телефона си и набра някакъв номер.
— Алекс, Фишър спомена ли някакво число?
— Число ли?
— Да.
— Не, никакво.
— Добре — каза Декър, очевидно разочарован.
— Държа се странно, но на няколко пъти вдигна четири пръста…
— Четири, сигурна ли си?
— Да. И ме гледаше втренчено, сякаш това означава нещо.
— Благодаря.
— Де…
Той обаче затвори и се обърна към Богарт.
— Добре, става въпрос за десния премолар.
Двамата впериха погледи в рентгеновите снимки.
— Не виждам нищо на снимката на Лусинда — отбеляза Богарт. — Но четвъртият зъб на Рой има пломба.
— Прав си — отвърна Декър.
— Да не би Фишър да е имал предвид, че Рой Марс не би трябвало да има пломба на четвъртия зъб? В такъв случай наистина нещо не е наред. Но защо не го е казал още тогава, преди двайсет години?
Декър отново взе телефона, позвъни в кабинета на младия Фишър и минута по-късно вече разговаряше с него.
— Дядо ви ни помогна много — каза той, — но искам да ви попитам нещо.
— Питайте — отвърна Фишър.
— Кажете ми каква процедура следвате, когато полицията поиска да й предоставите зъбния статус на някой пациент.
— Изпращат ни съдебна заповед и ние отговаряме.
— Как точно? Лично вие ли го правите?
— Невинаги. Ако не мога аз, тогава се заема някой от екипа ми.
— И кой проверява дали не е допусната грешка?
— Целият ни архив е подреден по строго определен ред, всеки картон е надписан, в компютъра има и електронно копие, всичко е проверено по няколко пъти. Такива са изискванията на съвременната медицинска практика. Няма място за грешки.
— А преди двайсет години?
— Тогава е било различно, но въпреки това дядо ми е поддържал отличен архив. Всяка папка беше надписана със съответната информация за пациента: име, адрес, номер на социалната осигуровка, номер на картона…
— В екипа ви има ли някой, който е работил с дядо ви преди двайсет години?
— Да, Мелиса Дауд.
— Мога ли да говоря с нея?
— За какво по-точно става въпрос?
— Моля ви, много е спешно.
— Изчакайте да я повикам.
Минута по-късно жената се обади:
— Говорите с Мелиса.
— Здравейте, Мелиса, аз съм Еймъс Декър от ФБР. Интересува ме системата ви за архивиране на картоните отпреди двайсет години.
— Да, доктор Фишър ми каза. По това време доста стоматолози вече бяха преминали към компютърно архивиране, но дядото на доктор Фишър беше от старата школа и всички данни се въвеждаха на ръка. Всъщност използвахме пишеща машина. Всичко беше много добре организирано. Никога не допуснахме нито една грешка в поддържането на картоните.
— А спомняте ли си съдебната заповед, която изискваше да представите картоните на Рой и Лусинда Марс?
— Друга колежка се зае с отговора до съда, но добре си спомням искането. Никога не бяхме получавали подобна заповед, още по-малко пък свързана с разследване на убийство.
— Някой от вас потвърди ли автентичността на зъбните снимки по време на процеса?
— Да, аз го направих, защото отговарях за поддържането на архива.
— Да разбирам ли, че доктор Фишър не се е явявал в съда?
— Той беше много зает и не можеше да отдели време за процеса. А аз за пръв път се явявах като свидетел. Много се вълнувах.
— Доктор Фишър споменавал ли е, че нещо в зъбния им статус не е наред?
— Не, не си спомням подобно нещо. Наистина ли нещо не е наред? — попита притеснено Мелиса Дауд.