— Ставаше въпрос за наш пациент. От полицията предполагаха, че са открили тялото му в гората, обезобразено от диви животни. Знаеха, че изчезналият е лекувал зъбите си при нас, и поискаха зъбната картина, но не установиха съвпадение.
— Сигурна ли сте, че това се е случило преди убийствата на Рой и Лусинда Марс?
— Да, малко преди това.
— Спомняте ли си името на изчезналия?
— Да. Казваше се Дан Риърдън. Доколкото знам, така и не го откриха.
— Разполагате ли с неговия картон?
— Не. Не ги пазим след толкова време.
— А можете ли да опишете този Риърдън? Раса, ръст, тегло, каквото и да било?
— Ами… беше едър и много висок. Към сто килограма. По онова време беше на петдесет и няколко. Доста як мъж.
— Бял или чернокож?
— Бял.
— Имаше ли семейство?
— Не. Жена му беше починала. Нямаха деца. Живееше в покрайнините на града. Беше доста затворен…
— Как си изкарваше прехраната?
— Нямаше постоянна работа. Хващаше се временно тук-там. Беше затънал в дългове. Изкарваше пари понякога, но бързо ги профукваше. На няколко пъти му опрощавахме задълженията към нас, защото не можеше да ги плати.
— Благодаря, Мелиса, много ни помогнахте.
Декър затвори и погледна Богарт.
— Затънал в дългове. Изкарвал пари понякога, но бързо ги профуквал. Каква е вероятността да е посещавал заложната къща, в която е работел Рой? А после Рой да е разбрал, че двамата имат един и същ зъболекар?
— Несъмнено съществува физическа прилика, което е накарало Рой да се спре на него. При положение, че е стрелял с пушка в лицата, а телата е изгорил, не е било наложително да търси пълно съвпадение, за да подведе полицията.
— И така, Рой отвлича Дан, за да остави впоследствие трупа му в къщата. После го убива и застрелва или собствената си съпруга, или друга жена и запалва телата.
— И накисва сина си за убийствата. Тъкмо той трябва да е платил на служителя в мотела и на Елън Танър, за да излъжат.
— И е повредил колата, за да спре да се движи точно пред мотела. Мелвин спомена, че баща му е бил отличен механик.
— Но защо, Еймъс? Защо би си направил целия този труд, за да уличи собствения си син и да го вкара в затвора?
— Нямам представа — призна Декър.
— Възможно ли е да е мразил Мелвин поради някаква причина?
— Едно е да мразиш сина си, съвсем друго е да го пратиш зад решетките.
— Освен ако Рой Марс не е психопат.
— Живял е тук двайсет години, без да навреди никому — изтъкна Декър. — Освен това извършеното от него изисква задълбочено планиране и сериозна мотивация.
— Което ни връща на първоначалния ми въпрос. Как ще съобщиш всичко това на Мелвин?
Декър погледна през прозореца на колата. Над главите им се събираха нови буреносни облаци.
— Нямам представа как — каза той.
46
В мотела завариха Джеймисън и Мери Оливър във фоайето. Когато ги видяха, двете жени се изправиха.
— Някакви новини за Девънпорт? — попита притеснена Оливър.
Богарт поклати глава.
— Правим всичко възможно, но засега без резултат. Местната полиция ни докладва за издирването й на всеки час. Никой не я е видял.
Оливър сведе поглед, очевидно разстроена от чутото.
— Добре ли си? — попита я Богарт.
Тя сви ръце в юмруци и отвърна:
— Божичко, колко объркващо е всичко това. Първо, онзи тип Монтгомъри прави самопризнания и измъква Мелвин от затвора…
— Ти също си му помогнала — отбеляза Джеймисън. — Благодарение на теб е доживял до този момент.
За нейна изненада, адвокатката поклати глава в знак на несъгласие.
— Дори да искам да си припиша заслугата за това, не мога. Включих се сравнително късно. Прочетох за случая и се свързах с Мелвин. Написах молба за спиране на екзекуцията, но съдът я отхвърли. По онова време другите адвокати на Мелвин вече се бяха отказали от него. Според мен смятаха, че е виновен. Имах чувството… разбирате ме, нали, че нещо не е наред. После Монтгомъри се появи като по чудо, а сега се оказва, че всичко това може би е лъжа.
— Но не вярваш, че Мелвин е виновен, нали? — попита Джеймисън.
— Не. Нещо друго става тук. Нещо много по-дълбоко. А сега отвлякоха Девънпорт и може никога да не я видим.
— Имаме нови улики — отвърна Богарт, след което им разказа за рентгеновите снимки, които бяха открили в полицейския архив и сподели възможността за подмяната им.
— Не мога… не мога да повярвам — заекна Оливър. — Защо му е на Рой Марс да прави това?
— Добър въпрос — каза Декър. — Но за момента не знаем отговора.