— Имате ли нещо против да работя с вас? — попита Оливър. — Знам, че сте опитни професионалисти, но не мисля, че някой има по-голямо желание да се добере до дъното на тази история от Мелвин и мен. Специализирала съм наказателно право, така че имам добра представа от криминалните разследвания.
Богарт погледна Декър и Джеймисън, преди да отговори:
— Още един чифт очи може само да ни е от полза.
— Къде е Мелвин? — попита Декър.
— В стаята си — отвърна Оливър. — Току-що идвам от там. Ще… ще му съобщиш ли?
— Ще се опитам — каза той и тръгна по коридора.
Минута по-късно Декър почука на вратата на Марс.
— Кой е?
— Аз съм, Мелвин.
Чуха се стъпки, след което вратата се отвори.
— Искаш ли да се поразходим? — предложи Декър.
Марс го изгледа подозрително.
— Защо?
— Искам да поговорим за нещо.
— За нещо лошо ли?
— Май да. Най-вероятно ще е лошо за теб.
— С Девънпорт ли е свързано?
— Не, по-лично е. Искам първо да ме изслушаш, ставали? После можеш да кажеш каквото искаш.
— По дяволите, Декър, определено привлече вниманието ми!
— Да побързаме, за да изпреварим дъжда. А и чистият въздух ще ти се отрази добре.
Тръгнаха по банкета на шосето, което минаваше край мотела. Декър пъхна ръце в джобовете на сакото си, а Марс — след като му хвърли няколко нетърпеливи погледа — не издържа и попита:
— Хайде бе, човек, не ме измъчвай. Целият съм в слух.
Декър си пое дълбоко дъх и започна да разказва за откритията, които бяха направили с Джеймисън и Богарт. Марс не каза нито дума, докато Декър не свърши. Всъщност не каза нито дума, докато Декър не го подкани:
— Е?
— Какво искаш да кажа?
— Не знам. Нещо.
Марс спря и се обърна към него. Двамата се взряха един в друг.
— Очевидно е, че не знам нищо за моите родители — каза Марс. — Така че каквото и да ми кажеш, може да е истина.
— Хрумва ли ти някаква причина баща ти да иска да те натопи за убийство?
— Не, разбира се — отвърна гневно Марс. — Ти как би отговорил, ако някой ти зададе подобен въпрос за баща ти?
— Ще се ядосам, както ти си ядосан в момента.
— Мисля, че отговорих на въпроса ти.
Марс тръгна отново и Декър закрачи редом с него.
Покрай тях мина камион, последван малко по-късно от автомобил. Отдръпнаха се от банкета и не след дълго вече вървяха от другата страна на канавката.
Забил поглед в земята, Марс попита:
— Ако едното тяло не е било на баща ми, смяташ ли, че другото е било на майка ми?
— Не разполагам с факти, които да подкрепят подобно предположение, но да, смятам, че другото тяло е било на майка ти. Един безследно изчезнал в такова малко градче е напълно достатъчен. Двама безследно изчезнали вече щяха да привлекат вниманието на полицията, особено ако скоро след това е извършено двойно убийство.
— Защо баща ми ще я убие? И ще изгори тялото й? Как би могъл да го направи? Знам, че я обичаше. Може да не знам нищо друго, но в това съм сигурен.
— Вероятно има обяснение.
— Какво например? — отвърна рязко Марс.
— И бездруго е умирала. Възможно е да я е очаквала мъчителна смърт. Месеци на агония. Нямам представа, но може да са решили, че това е един вид спасение.
— Добре, но майка ми никога не би се съгласила да ме натопят за убийството.
— Може да не е знаела за това.
Марс се замисли върху думите му и въздъхна отчаяно:
— Нямам представа. Не съм достатъчно умен, за да намеря обяснение.
— Може и аз да не се окажа достатъчно умен.
— Че кой тогава?
— Целта на убийствата и последвалото изгаряне на труповете е била да позволи на баща ти да се измъкне. Заболяването обяснява смъртта на майка ти. Тя не е могла да тръгне с него, следователно това е бил единственият начин.
— Имаш предвид, единственият начин да избягат от миналото?
Декър кимна.
— Може би затова онази нощ ти е казал, че съжалява.
— Какво?!
— Когато Девънпорт те хипнотизира, ти ни разказа, че си се прибрал у дома една вечер и си заварил баща ти да гледа странно. Уплашил те е в първия момент, но после ти е казал, че съжалява. Ей така, без никакво обяснение. После излязъл от стаята.
— По дяволите! Бях го забравил!
— Явно се е случило нещо много, много лошо, което да подтикне баща ти към такива жестоки мерки. В края на краищата той е убил Дан Риърдън и е използвал тялото му, за да се измъкне. Трябва да приемеш това.
— Кое? Че баща ми е хладнокръвен убиец? Чакай малко, ей сега ще го приема. Трябват ми само няколко секунди — добави саркастично той.